Иса й хвърли хладен поглед.
— Драга моя, разбираш ли нещо от информационни потоци?
— Знам с какви нива на кодиране си имаме работа.
— Да, аз също. Кажи ми как според теб си плащам учението?
Мери Адо огледа ноктите си.
— С дребни престъпления, предполагам.
— Очарователно. — Иса стрелна поглед към мен. — Откъде я изнамери, Так? Да не е от бардаците на мадам Ми?
— Дръж се прилично, Иса.
Тя отрони многострадална тийнейджърска въздишка.
— Добре, Так. Заради теб. Само заради теб няма да оскубя тая устата кучка. И за твое сведение, Мери, нощем работя под псевдоним като автор на охранителен софтуер за цял куп големи фирми и сигурно изкарвам сто пъти по-добри пари, отколкото ти със свирки по задните улички.
Тя зачака настръхнала. За момент Адо впи в нея блеснал поглед, сетне с усмивка се приведе напред. Гласът й стихна до язвителен шепот.
— Слушай, тъпо девствено пубертетче, ако си мислиш да ме докараш до бой, дълбоко грешиш. И там ти е късметът. Едва ли си в състояние да ме ядосаш чак толкова, но ако изобщо се стигне дотам, няма и да усетиш откъде ти е дошло. Хайде сега да обсъдим текущата работа, а после върви да си играеш със съучениците си на информационна престъпност и да се преструваш, че знаеш нещо за реалния свят.
— Скапана курва…
— Иса! — рязко възкликнах аз и вдигнах ръка пред нея, когато понечи да се надигне. — Стига толкова. Тя е права. Може да те убие с голи ръце, без дори да се изпоти. А сега се дръж прилично, инак няма да ти платя.
Иса ми хвърли дълбоко обиден поглед и седна. Трудно бе да се различи под дебелия слой грим, но имах чувството, че се е изчервила. Може би намекът за девственост бе улучил болното й място. Мери Адо благоразумно се въздържа от прояви на самодоволство.
— Не съм длъжна да ви помагам — каза Иса с изтънял глас. — Можех да ви продам още преди седмица, Так. Сигурно щях да изкарам повече, отколкото ми плащаш. Не го забравяй.
— Няма да го забравим — уверих я аз и хвърлих предупредителен поглед към Адо. — А сега казвай с какво разполагаш освен факта, че никой не знае за нас.
Онова, с което разполагаше Иса, бе заредено върху невинни на вид матовочерни чипове и даваше основата на цялото нападение. Схема на охранителните системи по Рилските зъбери, включително и допълнителните процедури за празненствата по случай Харлановия ден. Актуализирани динамично-прогнозни карти на теченията в Пролива за идната седмица. Улична разстановка на милспортската полиция и правила за водния транспорт до края на празниците. И най-важното — предлагаше ни самата себе си и своята странна, сенчеста репутация в периферията на елитната милспортска информационна престъпност. Беше приела да ни помогне и сега нагазваше дълбоко в ролята на организатор, откъдето навярно идваше и необичайната й раздразнителност. Да участваш в атака срещу имение на Харлановия род определено си беше по-солидна причина за стрес от всекидневните й занимания с незаконна доставки и продажба на данни. Ако не я бях предизвикал със съмнения в смелостта й, едва ли би пожелала да има нещо общо с нас.
Но кое петнайсетгодишно хлапе може да устои на подобно предизвикателство?
Във всеки случай не и аз на нейната възраст.
Ако можех, навярно никога нямаше да попадна срещу пласьора с куката на онази уличка. Навярно…
Добре де. Кой може да промени стореното? Рано или късно всички затъваме до шия. После не ни остава друго, освен да държим глава над блатото и да опипваме пътя стъпка по стъпка.
Иса заслужаваше аплодисменти. Въпреки първоначалната й тревога, когато приключихме с данните, вече си беше възвърнала самочувствието и пак говореше лаконично, с провлачен милспортски акцент.
— Откри ли Нацуме? — попитах аз.
— Да, представи си, открих го. Но не съм убедена, че си струва да разговаряш с него.
— Защо не?
Тя се ухили.
— Защото е станал религиозен, Ковач. Сега живее в манастир, на кръстовището на Китогръб и Девета улица.
— Китогръб? Да не би да е при Отрицателите?
— Точно там. — Иса зае нелепо тържествена молитвена поза, която изобщо не се връзваше с грима и прическата й. — Братство на Разбудените и Осъзнатите. Откажете се занапред от плътта и света.
Усетих как устните ми се изкривяват. Мери Адо седеше до мен, настръхнала като крилодер.
— С тях нямам проблеми, Иса. Те са безобидни. Според мен, щом са толкова глупави да избягват женска компания, тяхна си работа. Но съм изненадан, че човек като Нацуме се е хванал на въдицата.