Тишината се обтегна до скъсване. Лицето на Аюра бе застинало като каменна маска. Но нещо в стойката й се измени и аз разбрах, че тя е в ръцете ми.
— Аюра-сан, не блъфирам. Преди две минути любимата внучка на Конрад Харлан е отвлечена в Данчи от квелистки щурмови отряд. Охраната от тайните служби е мъртва, както и всички други, допуснали глупостта да се намесят. Вие дебнехте не където трябва. А сега разполагате с по-малко от трийсет минути, за да ми върнете Силви Ошима невредима — оттам нататък нямам власт върху събитията. Убийте ни, затворете ни. Все едно. Това няма да промени нищо. Мици Харлан ще умре в страшни мъки.
За момент всичко увисна на косъм. Горе на парапета беше хладно и тихо, дочувах смътно шума на водовъртежа. Планът беше стабилен, грижливо подготвен, но това не означаваше, че не може да ме убие. Зачудих се какво ли ще стане, ако някой ме гръмне както съм на ръба. Дали ще умра, преди да падна долу.
— Глупости! — Младият ми двойник пристъпи към парапета и в движенията му се долавяше зле сдържана ярост. — Блъфираш. Ти не би…
Кръстосах поглед с неговия и той млъкна. Съчувствах му — сам аз изпитвах същото смразяващо изумление, докато го гледах в очите, и за пръв път истински осъзнавах кой се крие зад тях. И преди ме бяха зареждали двойно, но онова беше пълно копие на тогавашното ми „аз“, а не този отзвук от друго време и място на моя живот. Не този призрак.
— Не бих ли? — Размахах ръка. — Забравяш, че още не си изживял поне стотина години от моя живот. И не е там работата. Не става дума за мен. Говорим за отряд въоръжени квелисти с триста години жажда за мъст и сега само една безполезна лъскава уличница ги дели от любимата им водачка. Дори моят тъп двойник да не го знае, Аюра-сан, вие разбирате. Каквото и да се наложи — те ще го направят. И нищо казано или сторено от мен няма да промени това, ако не ми предадете Силви Ошима.
Аюра промърмори нещо на двойника ми. После извади от жакета си телефон и вдигна очи към мен.
— Моля да ми простите — каза любезно тя, — че няма да го приема на вяра.
Кимнах.
— Разбира се, проверете каквото трябва. Но побързайте, моля.
Не й трябваше много време, за да получи необходимите отговори. Едва бе изрекла две думи, когато от телефона бликна панически словесен порой. Дори и без неврохимията дочувах гласа отсреща. Лицето й се вкамени. Аюра отсечено даде няколко заповеди на японски, прекъсна разговора, изключи телефона и го прибра в джоба на жакета.
— Как смятате да напуснете? — попита тя.
— О, ще ни трябва хеликоптер. Доколкото знам, винаги имате тук поне пет-шест. Нищо специално, малка машина с един пилот. Ако слуша, ще ви го върнем невредим.
— Да, ако не ви свалят орбиталните — намеси се Ковач с провлачен акцент. — Тая вечер не е от най-добрите за полет.
Погледнах го с неприязън.
— Готов съм да поема риска. Няма да е най-тъпото нещо, което съм правил.
— А Мици Харлан? — Шефката на охраната ме гледаше като хищник. — Какви гаранции имам за нейната безопасност?
До мен Бразил се размърда за пръв път, откакто започна сблъсъкът.
— Ние не сме убийци.
— Тъй ли? — Аюра се завъртя към него като автоматична картечница със звуков сензор. — Значи трябва да се е появил някакъв нов вид квелизъм, за който не съм чувала.
За пръв път сякаш усетих гласът на Бразил да се пречупва.
— Майната ти! С кръвта на толкова поколения по ръцете ще ми се правиш на много морална! Първите фамилии…
— Мисля, че можем да отложим дискусията за друг път — намесих се аз. — Аюра-сан, трийсетте ви минути текат. Убийството на Мици Харлан само би подронило репутацията на квелистите и вие навярно разбирате, че по възможност ще гледат да го избягнат. Ако това не ви стига, поемам лична отговорност. Изпълните ли нашите искания, ще сторя всичко възможно, за да получите внучката на Харлан невредима.
Аюра врътна очи към моя двойник. Той сви рамене. Може би кимна едва доловимо. Или пък просто потръпна при мисълта как ще застане пред Конрад Харлан с окървавения труп на Мици.
Видях решението да съзрява у нея.
— Много добре — отсече тя. — Ще запомня обещанието ви, Ковач. Едва ли има смисъл да обяснявам какво означава това. Когато дойде ден за разплата, вашето поведение в случая може да се окаже единственото, което ще ви спаси от пълния гняв на Харлановия род.
Хвърлих й презрителна усмивка.