— Не ме заплашвай, Аюра. Когато дойде ден за разплата, аз ще съм далеч оттук. И жалко, защото много бих искал да видя как ти и твоите тлъсти господари трескаво бързате да отмъкнете награбеното на някоя друга планета, преди народът да ви избеси по пристанищните кранове. А сега къде ми е скапаният хеликоптер?
Докараха Силви Ошима на гравитационна носилка и когато я видях, отначало си помислих, че все пак ще се наложи Сините бръмбарчета да екзекутират Мици Харлан. Фигурата с метална коса под завивката представляваше мъртвешки бледо копие на жената, която познавах от Текитомура, с изпито лице от дългите седмици под упойка, трескава червенина по бузите, изпохапани устни и безсилно отпуснати клепачи над трепкащите очни ябълки. Избилата пот по челото й леко блестеше в светлината на вградената лампа над носилката. Под дългата прозрачна лепенка от лявата страна на лицето й се виждаше тънък разрез, слизащ от скулата до челюстта. Когато ангелският огън озари каменната градина около нас, изпитах чувството, че Силви Ошима е труп под блясъка на фотографска светкавица.
Не толкова зърнах, колкото усетих как Сиера Трес и Бразил се вцепениха от възмущение. От небето долетя гръмотевица.
— Тя ли е? — попита Трес с напрегнат глас.
Вдигнах свободната си ръка.
— Само по-кротко. Да, тя е. Аюра, какво сте й сторили, дявол да ви вземе?
— Бих ви посъветвала да не прибързвате с изводите. — Но в гласа й се долавяше напрежение. Тя знаеше колко близо сме до ръба. — Тя се нарани сама, преди да й попречим. Изпробвахме една процедура и реакцията не беше благоприятна.
Спомените ми се стрелнаха към Иненин и изваденото око на Джими де Сото, когато ни удариха с вируса Роулингс. Знаех каква процедура са изпробвали със Силви Ошима.
— Хранихте ли я? — попитах аз и сам усетих колко дрезгав е станал гласът ми.
— Венозно. — Аюра прибра оръжието, докато изчаквахме нейните хора да изнесат Силви в каменната градина. После пристъпи напред, правейки успокояващи жестове с двете ръце. — Трябва да разберете, че…
— Разбираме отлично — каза Бразил. — Разбираме що за твари сте ти и хората като теб. И някой ден ще дойдем да отървем от вас този свят.
Сигурно бе направил движение, или поне бе помръднал цевта на фрагментарната пушка. От всички страни на градината се надигнаха оръжия с тревожно тракане. Аюра се завъртя.
— Не! Изчакайте. Всички.
Стрелнах поглед към Бразил и прошепнах:
— Ти също, Джак. Недей да проваляш работата.
Тихо пърпорене. Над дългото крило за гости стремително се зададе с приведен нос малък щурмокоптер „Дракул“. Той свърна покрай каменната градина към морето, поколеба се за миг, когато нов син лъч проряза небето, после бавно пое обратно с разперено шаси за кацане. Воят на двигателя позаглъхна и металното насекомо се приземи с безупречна точност върху парапета вдясно от нас. Пилотът може и да се боеше от орбиталния обстрел, но отстрани не му личеше.
Кимнах на Сиера Трес. Тя се приведе под вихрушката на витлата и изтича към щурмокоптера. Видях я как пъхна глава в кабината и размени няколко думи с пилота, после се обърна и ми направи знак, че всичко е наред. Оставих бластера и погледнах Аюра.
— Добре, слушай какво искам от теб и младшия. Донесете я тук при мен. Ще ми помогнете да я натоваря. Всички други да останат на място.
Не беше много удобно, но с общи усилия тримата успяхме да вдигнем Силви Ошима от каменната градина върху парапета. Бразил заобиколи, за да застане между нас и пропастта. Аз хванах жената със стоманените коси под мишниците, Аюра подпря гърба й, а Ковач пое краката. Понесохме отпуснатото тяло към щурмокоптера.
А на вратата, сред пърпоренето на витлата над нас, Аюра Харлан се приведе към мен. Щурмокоптерът беше машина за тайни акции, проектирана за тих полет, но отблизо витлата вдигаха толкова шум, че не я чух какво казва. Изпънах шия.
— Какво?
Тя се приведе още по-близо. Изсъска право в ухото ми:
— Казах да ми я върнеш жива и здрава, Ковач. Тия измислени революции са игра, която можем да водим друг път. Но наранят ли Мици Харлан телесно или духовно, ще посветя целия остатък от живота си на отмъщението.
Усмихнах се сред шума. Повиших глас, докато тя се отдръпваше.
— Не ме плашиш, Аюра. Цял живот си имам работа с отрепки като теб. Ще получиш Мици Харлан, защото така обещах. Но ако наистина толкова те е грижа за нея, започни да й търсиш място на друга планета. Тия момчета не се шегуват.