— Ще ми кажеш ли за кого точно работиш?
— Е, право да си кажа, бих искал, но просто няма начин, нали разбираш. Уговорката е да не обелвам и дума, докато не седнеш на масата за големия пазарлък. Тъй че за съжаление ще трябва да приемеш всичко на вяра.
Или да бъда надупчен при опит за бягство.
Въздъхнах и се обърнах към кърмата.
— Излизай, Ядви.
След дълго колебание тя излезе от сянката на двигателя, отпуснала край тялото си ръката с бластера. Неврохимията все още работеше и разбрах по изражението й, че би предпочела да се сражава.
— Така е много по-добре — весело подвикна пиратът. — Сега всички сме приятели.
Глава 43
Името му беше Влад Цепеш и очевидно идваше не от блатната растителност, а от някакъв полузабравен народен герой, живял в предколониалните времена. Беше мършав и блед, тялото му напомняше някакъв евтин и млад вариант на Джак Бразил Душата с бръсната глава, отхвърлен още на етапа на прототип. Нещо ми подсказваше, че тялото е негово собствено, първият му носител, и в такъв случай едва ли беше по-стар от Иса. По бузите му имаше белези от акне, които той опипваше от време на време, и трепереше цял от свръхдоза тетрамет. Прекалено много жестикулираше и се смееше, а в някой предишен етап на младия си живот бе пострадал от тежък удар, разцепил черепа му на слепоочието. Назъбената пукнатина беше запълнена с червеникавочерна пластична сплав, която блестеше под слабото осветление на борда на пиратския кораб и придаваше на лицето му демоничен вид, каквато несъмнено бе целта на операцията. Мъжете и жените на палубата около него бързаха да му сторят път, когато минеше с трескава крачка, а в очите им се четеше искрено уважение.
Ако не се брои белегът, хлапакът толкова много приличаше на мен и Сегешвар, че чак сърцето ме заболя.
Както можеше да се очаква, корабът носеше името „Набучвател“ и се движеше с пълна скорост право на север, прегазвайки препятствия, които по-малки машини биха заобиколили.
— Налага се — обясни лаконично Влад, когато нещо изхрущя под бронирания корпус. — Всички те търсят на ивицата, и то не много добре, мен ако питаш, щото не са те намерили, нали така? Ха! Както и да е, адски много време загубиха, а клиентите ми май са под пара, нали ме разбираш.
За имената на клиентите си оставаше ням като гроб, което е истински подвиг, когато си надрусан с тетрамет.
— Виж какво, и бездруго скоро ще пристигнем — изкиска се той и мускулите по лицето му заиграха. — Защо да се тревожиш?
Поне в това отношение казваше истината. Само час след като се качихме на борда, „Набучвател“ намали скоростта и предпазливо се приближи до прогнилите руини на някаква балираща станция насред пущинака. Свързочникът на пиратите подаде серия кодови сигнали и хората в станцията очевидно имаха декодираща апаратура. След малко свързочникът вдигна глава и кимна. Влад стоеше с блеснали очи пред бордовото табло и раздаваше заповеди като псувни. „Набучвател“ плъзна настрани, после изстреля към вечбетонните колони съединители, които се забиха със сух трясък и притеглиха кораба към пристана. Светнаха зелени светлини и от палубата към кея се спусна мостче.
— Хайде, да тръгваме.
Влад припряно ни изведе от мостика и всички заедно минахме през страничния люк, охранявани от двама надрусани с тетрамет разбойници, по-млади и по-нервни дори от самия него. Прекосихме със забързана крачка мостчето и малкия кей. Наоколо стърчаха изоставени кранове, обрасли с мъх там, където се беше олющило антибактериалното покритие, валяха се ръждиви парчета от машини, дебнещи да одерат пищяла на някой непредпазлив минувач. Отминахме останките и продължихме към отворената врата на кула с поляризирани прозорци — някогашно работно място на дежурния по кей. Нагоре водеха две груби метални стълбички със стоманена площадка по средата, която задрънча и се разклати застрашително, когато стъпихме върху нея.
От стаята на върха се лееше мека светлина. Затаих дъх и влязох заедно с Влад. Никой не се бе опитал да ни вземе оръжията, а и наемниците на Влад бяха въоръжени до зъби, но все пак…
Спомних си пътуването с „Ангелски огън“, усещането за връхлитащи събития, твърде бързи, за да се справя с тях ефективно, и на свой ред леко потръпнах в полумрака. Прекрачих в кулата, сякаш вътре ме чакаше битка.