— Нищо. Всичко е само…
Трябваше да го предвидя.
Канех се да изчакам още две секунди. Да ги изчакам, докато излязат в широкия осветен коридор и после да щракна капана. Но вместо това…
Ядви профуча край мен като скъсано въже на влекач. Гласът й сякаш прокънтя под сводовете на целия комплекс.
— Антон, копеле скапано!
Отскочих от стената, завъртях се да ги хвана на прицел с рапсодията.
Късно.
Зърнах тримата, зяпнали от изненада. Сегешвар срещна погледа ми и болезнено примижа. Ядви беше застинала и се целеше с бластера от бедро. Антон видя и реагира с демилитска бързина. Сграбчи за раменете Аюра Харлан-Цурока и я хвърли пред себе си. Шрапнелният бластер излая. Аюра изпищя…
… и се разпадна от раменете до кръста под удара на рояка мономолекулярни шрапнели. Кръв и тъкани избухнаха из въздуха около нас, оплискаха ме, заслепиха ме…
Докато избърша очи, двамата бяха изчезнали. Обратно през клетката, откъдето излязоха, и по тунела отвъд. Каквото бе останало от Аюра, лежеше на три парчета сред локва кръв.
— Ядви, какви шибани игрички въртиш? — изревах аз.
Тя избърса пръските кръв от лицето си.
— Казах ти, че ще го очистя.
Напрегнах сили да се успокоя. Посочих с пръст кървавата каша около краката ни.
— Не си го очистила, Ядви. Избяга. — Спокойствието ми катастрофално рухна пред изблика на безцелна ярост. — Мамка му, как може да си толкова тъпа. Той изчезна, по дяволите.
— Тогава ще го догоня, по дяволите.
— Не, трябва да…
Но тя вече се движеше през отворената килия с плавна и стремителна демилитска крачка. Хлътна в тунела.
— Добре се справяш, Так — подметна подигравателно Мураками. — Командирски авторитет. Харесва ми.
— Млъквай, Тод. Бягай да намериш къде са мониторите и провери килиите. Трябва да са нейде наблизо. Ще се върна колкото може по-скоро.
Още преди да довърша, вече се движех. Отново тичах след Ядви, след Сегешвар.
Сам не знаех след какво тичам.
Глава 46
Тунелът извеждаше в бойна яма. Стръмни вечбетонни стени, високи към десет метра и набраздени до средата от ноктите на безброй блатни пантери, опитващи да се измъкнат. Горе — парапет и трибуни за зрителите под откритото небе, забулено с бързо прелитащи зеленикави облаци. С тоя дъжд беше невъзможно да се гледа право нагоре. На дъното на ямата имаше трийсет сантиметра гъста кал, сега разкашкана от пороя. Дренажните отвори в стените не успяваха да се справят.
Вгледах се с присвити очи през влажния въздух и през струите вода по лицето ми, зърнах Ядви по средата на тясната сервизна стълбичка, вградена в ъгъла на ямата. Изревах през шума на бурята.
— Ядви! Дявол да го вземе, почакай!
За миг тя увисна неподвижно на стълбичката с насочен нагоре бластер. После го размаха и продължи да се катери.
Изругах, прибрах рапсодията и побързах след нея. Дъждът се лееше по стените край мен, барабанеше по главата ми. Стори ми се, че дочувам някъде горе бластерни изстрели.
Когато се изкатерих, някой посегна и ме сграбчи за китката. Трепнах от изненада, погледнах нагоре и видях Ядви.
— Не се надигай — подвикна тя. — Тук са.
Предпазливо подадох глава над ръба на ямата и огледах лабиринта от мостчета и трибуни, кръстосани между ямите. Гъстите дъждовни завеси замъгляваха гледката. На десет метра видимостта падаше наполовина, на двайсет напълно изчезваше. Някъде в другия край на фермата още бушуваше престрелка, но тук се чуваше само бурята. Ядви лежеше по корем край ямата. Видя, че се оглеждам и приведе глава към мен.
— Разделиха се — извика в ухото ми тя. — Антон отива към другия кей. Според мен търси начин да се измъкне, или ще дири за помощ твоя двойник. Другият е нейде нататък, май няма да се даде без бой. Преди малко стреля по мен.
Кимнах.
— Добре, тръгвай подир Антон. Аз имам грижата за Сегешвар. Ще те прикривам.
— Дадено.
Докато тя се обръщаше, аз я хванах за раменете. Задържах я за миг.
— Мамка му, Ядви, само много внимавай. Ако ме срещнеш някъде там…
Тя се ухили широко и дъждът потече по зъбите й.
— Тогава ще го очистя от твое име. За сметка на заведението.
Изкатерих се на площадката до нея, измъкнах рапсодията и я настроих на широко разпръскване, максимална далекобойност. Огледах се с присвити очи и приклекнах.