Както можеше да се очаква, пръв реагира Ор.
— Какво?
Кийока се притесни още повече.
— Имам химикали, които биха могли да го свършат, но…
— Мамка ти, няма да й отнемаш косата.
Станах от леглото и се изправих срещу гиганта.
— Ами ако точно нещо оттам я убива? Би предпочел да е дългокоса и мъртва, така ли?
— Затваряй си скапаната…
— Ор, той има право. — Ядвига пъргаво застана между нас. — Ако Силви е прихванала нещо от рояка и собствените й антивируси не се справят, точно тогава е ред на прекъсвача, нали?
Ласло енергично закима.
— Може би е единствената надежда за нея, мой човек.
— И преди й се е случвало — възрази упорито Ор. — Онази история в каньона Аямон миналата година. Беше в безсъзнание часове наред, температурата й скочи до тавана, а се събуди в отлична форма.
Видях как другите се спогледаха. Не, не беше в отлична форма.
— Ако задействам прекъсвача — бавно изрече Кийока, — не мога да кажа какви увреждания ще й причини. Каквото и да става там вътре, тя е здраво свързана с командния софтуер. Затова вдига температура — би трябвало да изключи връзката, а не го прави.
— Да. И за това си има причина. — Ор ни изгледа свирепо. — Тя е боец по натура, дявол да го вземе, и там, вътре, продължава да се бие. Ако искаше да задейства прекъсвача, щеше сама да го стори.
— Да, а може би онова, срещу което се бие, не й позволява. — Аз отново се завъртях към леглото. — Ки, тя има резервно копие, нали? Мозъчната приставка няма нищо общо с командния софтуер?
— Да, там има предпазна зона.
— И докато се намира в това състояние, всякакви нови записи в приставката са блокирани, прав ли съм?
— Ами… да, но…
— Тогава дори ако прекъсването причини увреждания, имаме я съхранена на запис в приставката. Какъв цикъл на подновяване използвате?
Те отново си размениха погледи. Кийока се навъси.
— Не знам, сигурно ще е близко до стандартния. Да речем, веднъж на две-три минути.
— Тогава…
— Да, мамка му, много ти се иска, нали, мистър Тръпка. — Ор рязко насочи пръст към мен. — Тъкмо по твоята част. Убиваш тялото, вадиш ножчето и изрязваш живота. Колко от тия скапани приставки си събрал досега? За какво са ти? Какво смяташ да правиш с тях?
— Сега не става дума за това — кротко отвърнах аз. — Казвам само, че ако Силви бъде увредена от прекъсването, можем да спасим приставката, преди да се актуализира, после да идем обратно в бункера и…
Той заплашително се люшна към мен.
— Предлагаш да я убием, гадино.
Ядвига го отблъсна.
— Предлага да я спасим, Ор.
— Ами онази, която живее и диша тук и сега? Искаш да й прережем гърлото само защото е с мозъчно увреждане, а ние имаме по-добро резервно копие? Точно както си направил с ония хора, за които избягваш да говориш?
Видях как Ласло примига и ме изгледа с бързо нарастващо подозрение. Примирително вдигнах ръце.
— Добре, забравете. Правете каквото искате, аз само си изплащам пътуването.
— Така или иначе не можем да го направим, Мик. — Кийока отново избърса челото на Силви. — Ако увреждането се промъкне неусетно, трябват повече от две минути, за да бъде засечено, а после вече е твърде късно — данните в приставката са обновени.
Премълчах, макар че на езика ми се въртяха думите: При всяко положение можете да убиете този носител. Да ограничите щетите, да му прережете гърлото още сега и да извадите приставката за…
Озърнах се към Силви и мислено си прехапах езика. Беше същото като да гледам генетично сродния носител на Ядвига — за момент имах чувството, че виждам отражение на самия себе си.