— Ами ако ги изпреварим? — обади се Ядвига. — Откриваме приятелчетата на Ковач в предмостието и им запушваме устата, преди да са се обадили.
— Вероятно е твърде късно, Ядви. — Ласло поклати глава. — Пристигнахме преди два-три часа. Който се интересува, вече го е научил.
Набираха инерция. Аз стоях мълчаливо и гледах как всичко върви точно накъдето желаех. Кийока се навъси, обмисляйки положението.
— Така или иначе няма начин да открием онези гадове. Тук, кажи-речи, всичко живо има милспортски акцент и физиономия на бияч. Най-малкото ще трябва да проверим базата данни на предмостието, а точно сега — тя посочи сгушената фигура на Силви — не сме в състояние да го сторим.
— Дори и Силви да беше във форма, пак щеше да е адски трудно — заяви унило Ласло. — Както сме се насадили в момента, Курумая ще ни спипа за ушите дори ако си измием зъбите с погрешен волтаж… Онова нещо дали наистина пази от подслушване?
Той кимна към персоналния резонансов заглушител на стола. Кийока също кимна — може би с лека умора.
— Чудо на модерните технологии, Лас. Наистина. Купих го от базара на Рейко точно преди да потеглим. Мики, работата е там, че сега сме едва ли не под домашен арест. Казваш, че онзи Ковач идва за нас. Какво предлагаш да сторим?
Започва се!
— Предлагам тази нощ да се измъкна със „Зора над Дайкоку“ и да взема Силви със себе си.
Мълчанието разтърси стаята. Проследих погледите, прецених чувствата, пресметнах накъде отиват нещата.
Ор разкърши шия като боец на арената преди схватка.
— Ти — бавно изрече той — върви да си го начукаш.
— Ор… — обади се Кийока.
— В никакъв случай, Ки. Мамка му, в никакъв случай няма да я води където и да било. Не и докато съм тук.
Ядвига ме огледа с присвити очи.
— Ами ние, Мики? Какво да правим, когато пристигне Ковач, зажаднял за кръв?
— Крийте се — отговорих аз. — Помолете приятелите за помощ, изчезнете нейде из предмостието или в Неразчистеното с нечий екип, ако се съгласят да ви вземат. Дявол да го вземе, дори накарайте Курумая да ви арестува, ако вярвате, че ще може да ви опази.
— Хей, скапаняк, можем да сторим всичко това и без да ти поверяваме Сил…
— Тъй ли, Ор? — Погледнах гиганта право в очите. — Можете ли? Можете ли да нагазите пак в Неразчистеното, докато Силви е в това състояние? Как ще я отнесете там? С кой екип? Кой екип може да си позволи подобен товар?
— Той е прав, Ор. — Ласло сви рамене. — Дори и Оиши няма да се навие.
Ор се озърна с потрепващи очи като подгонен звяр.
— Можем да я скрием тук, в…
— Ор, не ме слушаш. Ковач няма да остави камък върху камък, за да стигне до нас. Познавам го.
— Курумая…
— Забрави. Ако му се наложи, ще прегази Курумая като ангелски огън. Ор, само едно ще го спре — новината, че Силви и аз сме напуснали. Защото тогава няма да губи време да търси вас. Когато пристигнем в Текитомура, ще се погрижим вестта да стигне до Курумая и докато Ковач се върне, вече всички в предмостието ще знаят, че сме духнали. Това му стига, за да скочи на първия заминаващ кораб.
Нова тишина, този път сякаш изпълнена с напрежението на цъкаща бомба. Гледах ги как се хващат на въдицата един по един.
— Разумно, Ор. — Кийока потупа гиганта по рамото. — Не е приятно, но се сканира.
— Така поне ще измъкнем шефката от бойната линия.
Ор се опомни.
— Мамка ви, хора, да не сте се побъркали? Не виждате ли, че той се опитва да ви сплаши?
— Да, и успя да ме сплаши — отсече Ласло. — Силви е извън строя. Ако от якудза са наели емисар-убиец, спукана ни е работата.
— Трябва да я опазим, Ор. — Ядвига бе забила очи в пода, сякаш се чудеше дали не би било добра идея да изкопаем тунел. — А тук е невъзможно.
— Тогава тръгвам и аз.
— Боя се, че няма да бъде възможно — тихо казах аз. — Предполагам, че Ласло ще успее да ни вкара през катапултите за спасителни лодки, както се беше вмъкнал предния път. Но опиташ ли и ти да се вмъкнеш с цялата тая вградена апаратура и енергийните източници, ще задействаш всички аларми на „Зора над Дайкоку“.