Дрефос вдигна ръце — едната облечена в метал, другата не — и си свали качулката. Лицето, разкрило се отдолу, беше на петна в различни отсенки на сивото, а очите му нямаха ириси. Имаше различни степени на полуродство, както Тото знаеше добре. Малцина късметлии като Тиниса приличаха изцяло на единия си родител или смесеното наследство се бе проявило в нещо екзотично и привлекателно. Повечето бяха като Тото, дамгосани от нечистокръвността по начин, видим за всички. А Дрефос беше от малцината нещастници, при които полуродството се бе изродило в неестествена грозота. Лицето му беше слабо и аскетично, но имаше нещо ужасно сгрешено в пропорциите. Дори когато се усмихнеше, резултатът бе неприятно разкривен.
— Наясно съм, младежо, че няма да спечеля награда за красота. Ала можеш да бъдеш сигурен, че не съдя за никого според лицето или кръвта му — каза той.
— Дрефос — промълви Тото. — И онова другото, дългото име. Молецородни имена?
— Името ми го е дала майка ми. Баща ми, незнаен и неоплакван, й отделил само толкова от времето си, колкото било необходимо да я изнасили. Осородните войници не са известни с добро отношение към пленниците и робите. Както и повечето войници всъщност.
— Но нали каза, че си занаятчия?
Разкривената усмивка се разшири неестествено.
— Забележително, нали? Явно нещо от бащиното ми семе се е проявило в пълна мяра у мен — тънък усет към света на металите, толкова рядко срещан в своето съвършенство, че Империята е готова да обърне йерархията си надолу с главата, за да ми намери място в редиците си. Ако не бях аз, стените на Тарк още щяха да са цели-целенички. А сродниците ми по майчина линия все така седят в пещерите си, драскат рисунки по стените и се преструват, че прежното им величие още е живо.
Тото се отпусна назад в стола. Едно чувство покълнваше дълбоко в него, чувство на интерес. Този странен човек, занаятчия и аутсайдер едновременно, съумял да си спечели висок ранг не другаде, а в праволинейната Империя на осите, беше успял да подпали въображението му.
— Идеята ви е била да унищожите моите въздушни кораби, нали? — попита тихо Дрефос.
Въпрос, който съдържаше отговора в себе си. Тото се напрегна вътрешно, но след миг прецени, че ще му е по-лесно, ако се върнат на позната почва.
— Да.
— Няма от какво да се притесняваш — каза меко Дрефос. — Атаката ви беше планирана добре. Обзалагам се, че не мравкородните са я измислили. Имал съм си вземане-даване с тях и знам, че расата им е напълно лишена от интуиция. Ти обаче си съзрял заплахата и си действал по съответния начин, точно както аз съзрях нашата уязвимост и изисках два взвода войници да чакат в готовност и да се втурнат към въздушните кораби при първия знак за неприятности в лагера. И добре, че го направих.
Това било значи — последният пирон в ковчега на отчаяния му план. Водовъртеж от образи нахлу в главата му — битката, яростта. Нещо го взриви изведнъж и той понечи да скочи от стола. Но още преди младата жена да го е спряла, Тото политна безсилно назад — болката в главата му беше толкова силна, че не би могъл да се изправи на крака без чужда помощ. Жената го прихвана, преди да е паднал. Ръцете й бяха изненадващо силни. Повдигна го и го настани на ръба на стола.
— Пленници… — изломоти той.
— Да? — Дори със затворени очи Тото усети, че Дрефос се е приближил.
— Спомена, че сте взели и други пленници. Освен мен.
— Двама, ако трябва да сме точни, макар че единият може и да не се възстанови достатъчно, за да го подложат на разпит.
— Имаше ли?… — Той примижа и вдигна поглед към Дрефос. — Имаше ли един мъж водно конче? Той трябва да е…
— Знам ги водните кончета. От Федерацията — кимна Дрефос. — По време на Дванайсетгодишната война изпробвах и усъвършенствах някои от най-добрите си изобретения. Съжалявам, но другите пленници са мравкородни. Ако снощи в групата ви е имало човек от Федерацията, то той не е бил заловен жив, нито има данни да е избягал. Боя се, че най-вероятно е загинал.
18.
Генерал Максин отдели една последна минута да вникне в докладите, които беше получил. Тези доклади бяха тайната на неговия успех. Имаше на свое разположение способни роби, чиято единствена задача беше да обработват огромното количество информация, постъпващо от вътрешната служба на Рекеф, и да му го предоставят в съкратен и обобщен вид. Подробностите щяха да дойдат по-късно. Когато ги поиска. Засега разполагаше с основната картина, знаеше кой крои заговори, кой губи позиции, кой печели влияние и кой взема подкупи.