И цялата тази информация не беше храна само и единствено за императорските уши. Максин си имаше свои планове. Рекеф беше млада организация, създадена в последните години от управлението на първия император и изградена от мъжа, чието име носеше и до днес. През последвалите две десетилетия структурата и йерархията на Рекеф бяха добили окончателния си вид, но на някои нива все още търпяха промяна. Именно с това бяха свързани плановете на Максин.
На върха на Рекеф стояха трима генерали. Идеята беше всеки от тях да контролира изрично посочена част от Империята, да споделя с другите двама получената разузнавателна информация и да докладва лично на императора. На практика обаче тези мъже, които бяха достатъчно амбициозни да се издигнат до върховете на Рекеф, не търпяха намеса от страна на своите равни.
Максин беше в печеливша позиция и само това го интересуваше. Той беше сред личните съветници на императора. Генерал Бруген гонеше сенки и диваци в източните територии на Империята, справяше се с глад, с бюрокрация и с ината на подчинените раси. Генерал Рейнер се бореше с Равнините. За момента Максин държеше най-силните карти и смяташе да ги изиграе по най-добрия начин.
Имало бе и временни спънки, разбира се. Бруген беше съвестен човек, затрупан от повече проблеми, отколкото щабът му можеше да реши, така че от него Максин не се боеше. Рейнер беше друга работа. Неотдавна беше отстранил човек, когото Максин беше издигнал до губернаторски пост на голям град и който имаше централно място в собствените му планове. Сега градът, внушителното му богатство и местните агенти на Рекеф бяха в ръцете на ужасния полковник Латвок, един от доверените лакеи на Рейнер.
Това беше хвърлена ръкавица към първенството на Максин, но пък той обичаше предизвикателствата — стига да излезеше победител.
А той несъмнено щеше да спечели. Обработен подобаващо, императорът беше готов да го заобича като брат… Впрочем не като брат. В крайна сметка именно Максин бе организирал и привел в изпълнение убийствата на всичките му братя и сестри, освен една, както и на няколко други претенденти за императорския трон. А сега бе поднесъл на императора единствения дар, който цялата Империя не би могла да му даде. Смяташе, че това му осигурява достатъчно предимство, за да поиска основна реорганизация на Рекеф, след която Рейнер и Бруген да разберат, пък било и за кратко, че всяка армия може да има само един генерал.
Максин нави свитъците, прибра ги в тайното отделение на писалището си и тръгна за среща с императора.
Бяха преместили роба в по-добра килия — с гоблени по стените, килими на пода, изящна дърворезба скакалецородна направа и без прозорци. Но Уктебри се оплака от ярката светлина на газените лампи и сега маслени фенери висяха на вериги от тавана и къпеха покоите му в сумрак.
Ала робът излезе да ги посрещне веднага, без да го викат повторно, и Максин си отбеляза наум, че очевидно го хранят добре напоследък. А това гърчаво създание имаше забележителен апетит — да се чуди човек къде отиваше толкова много кръв.
Когато пленникът излезе да ги посрещне, Алвдан го изгледа от глава до пети, дори направи предпазлив кръг около него. Максин знаеше, че в този случай трудностите произтичат от невъзможността да повярваш. Предложеното от стария окаяник беше невъзможно, немислимо за всеки здравомислещ човек. Онова, което комарородният беше обещал, невъзможната мечта на магьосници и древни крале, се родееше с потъналите в забвение легенди на робите. Но когато Уктебри говореше за това, беше трудно да не си спомниш, че и неговата раса се смяташе за отдавна изчезнала, за плашило от детските приказки и нищо повече. Но щом Уктебри заприказваше с гъгнивия си глас, с кротката си увереност и чудата настойчивост, дори най-здравомислещият човек се изкушаваше да повярва, макар и само за миг, че цялата тази измишльотина има отношение към реалността.
А сега Максин разполагаше с достъп до голямо количество информация. В Капитас нямаше големи библиотеки, богати архиви или други места, където словото се съхранява и тачи, но посредством каналите на Рекеф генералът получаваше достъп и до най-прашните свитъци на всички народи, които Империята беше завладяла и подчинила.
Завоеванията във Федерацията му бяха поднесли на тепсия несметно знание. В голямата си част то не се различаваше съществено от глупавите робски суеверия, но Максин се бе научил да задава все по-конкретни въпроси. В завладените княжества на Федерацията сигурно имаше немалко агенти на Рекеф, които се чудеха защо генералът иска от тях да се ровят толкова надълбоко в старите легенди и древната история.