Седа изписка уплашено, когато бледите му студени пръсти докоснаха бузата й. Ноктите му бяха неочаквано остри.
— Останали сме толкова малко. Много малко — продължи той. — Но макар да избили почти до крак народа ми, молецородните така и не успели да доведат замислите си докрай, защото познанието още е с нас… а вашият брат проявява голям интерес към него.
Заля я усещането, че е вперил очи в нея. Бяха я измъкнали без предупреждение от покоите й само по копринена рокля в нощния хлад, а ето че сега нощта я поглъщаше. Върховете на пръстите му се плъзнаха лениво по врата й.
— Ти… — Седа събра последните си резерви от смелост. — Доста сложна схема си измислил, Саркадът, само за да натрапиш вниманието си на жена. Нима наистина сте останали толкова малко от твоята раса?
Гъгнивият му смях прозвуча отново.
— Простете ми, ваше височество. Аз съм стар човек, но при мъжете от моето племе апетитите умират бавно, а вие, осородните, сте красив народ. Като за Умела раса. А самата вие сте забележително привлекателен образец на осородна женственост.
— И затова е всичко, така ли? — Седа дръпна каишите, които я стягаха към стола, макар да знаеше, че е безполезно. — Или е нещо като допълнителен дар?
— Не бойте се, ваше височество. Добродетелта ви е в безопасност. Апетитите, за които споменах, не са сексуални.
— Кръв тогава? Наистина ли пиете кръвта на други хора?
— Също като насекомите, чието име носим — потвърди той, — а себе си смятам за един вид познавач. Ценител, особено на кралска кръв. Макар че, доколкото разбрах, тя е в недостиг. Баща ви е починал не млад, но не и стар, нали?
— Вярно е.
— И това е предизвикало подозрения? — Седа усети, че комароидът минава зад стола й.
— На твое място бих сменила темата, Уктебри, иначе току-виж пазачът докладвал за думите ти.
— А, да, пазачът. Бихте ли го повикали, моля.
Тя смръщи чело в мрака.
— Защо?
— Просто така. Както човек вика незнайни сили просто за да пробва дали ще се отзоват.
— Ти си?…
— Той не чува нищо, господарке, защото му направих магия. Не вижда нищо и не чува нищо. Светлина и мрак, а от двете мракът има превес. Брат ви се е боял, че баща ви е бил убит. И още повече се е боял, че ще обвинят него за тази смърт, затова не е имало разследване, нито дори официално изказано съмнение. Империята на вашия народ е млада, традицията на унаследяването — крехка. Затова брат ви решил да подсигури позицията си с помощта на драстични мерки. Взел това решение, следвайки съвета на полковник Максин — полковник по онова време, сега генерал.
— Максин уби братята и сестрите ми — потвърди Седа. Пазачът все така, не издаваше и звук. Въпреки съпротивата на здравия си разум и навярно повлияна от мрака и хрипливия глас зад себе си, Седа откри, че вярва на Уктебри за магията. — Мен остави жива само като средство срещу евентуални заплахи. Ако и аз умра, незнаен брой претенденти могат да надигнат глава, един по един или в общ заговор. Брат ми се чувства толкова сигурен на трона си, че според мълвата се връзвал понякога към него от страх да не тупне на пода в момент на слабост.
Уктебри се засмя.
— Разбрах също, че брат ви има много наложници, но нито едно дете. Дори незаконни. Забележително.
— Наредил е всички деца, родени от наложниците му, да бъдат убивани веднага след раждането — каза тя, — така поне съм чувала. Незаконородените нямат никакви права върху трона, но Алвдан не би поел дори минималния риск някое от тях да порасне и да бъде използвано срещу него.
— Няма законна съпруга. Нито законородено дете. Мъж, който се бои от преждевременна смърт, в случай че негово дете достигне пълнолетие. Вие сте негов затворник, но не повече, отколкото той сам е свой затворник. Колко глупаво наистина… — Гласът му сякаш се отдалечаваше постепенно. — И все пак сигурно разбирате защо в крайна сметка брат ви реши да обмисли моето предложение.
— А какво е то? — попита Седа. — Какво е това предложение? Можеш да ми кажеш. Така или иначе, аз нищо не бих могла да направя по въпроса.
— Уверих брат ви, че мога да му осигуря живот, много по-дълъг от броените години, отпуснати на вашата раса. А може би дори вечен живот? Един безсмъртен император на осородните, премъдър и обичан во веки веков от своите поданици. Идеята му допадна достатъчно, за да ми позволи да опитам.