— Продължавай — подкани го Дрефос и младежът продължи напук на съвестта си.
— След това може да се прикрепи телескоп… Виждал съм да прикрепят телескопи към най-добрите арбалети, технолети и магнети и с тяхна помощ да прехващат цел в самия край на обсега на оръжието. Нещо подобно… с калибровка може би… и свързано към висотомер?
— Браво, много добре. — Металната хватка върху рамото на Тото се стегна почти по бащински. — И доста близо до моята идея. Калибровката изискваше огромно количество изчисления, още повече че нямаше как да я изпробвам при реални условия, но капитаните на въздушните кораби докладват, че работи много добре. Е, какъв е следващият проблем?
Тото хвърли поглед към Касзаат. Тя не гледаше към Тарк — вместо това беше забила поглед в ръцете си върху парапета. Ново огнено цвете привлече погледа му и той изведнъж се почувства зле. Представи си всички онези хора, които бе срещал по улиците, с които беше говорил и които сега търсеха прикритие от бомбите. Мравкородните градяха домовете си от камък, но въпреки това пожарите в Тарк се множаха пред очите му.
Ала предателската му уста отговори на въпроса:
— Добре би било да се контролира моментът на възпламеняването. Детонация на по-голяма височина би разпръснала пламъка и разширила периметъра на пораженията; при по-малка височина пораженията биха били по-големи. — Каза го, все едно беше теоретична задача, която студентите да обсъдят в час.
— Знаех си, че съм те преценил правилно. Браво, Тото. Е, как би разрешил проблем номер две?
„Не е като да му помагам. Той вече е разрешил проблема…“
— Ами, може би със… с фитили или таймери на принципа на часовниковия механизъм?
— Като онези, с които ти възнамеряваше да разрушиш моите въздушни кораби? На какъв друг проблем би се натъкнал в тази връзка?
Тото не можеше да отдели погледа си от небето над Тарк. По някаква случайност в същия миг три от въздушните кораби освободиха едновременно снарядите си и те се възпламениха с разлика от броени секунди, преди да се стоварят върху града.
— Високи разходи? — предположи той и Дрефос възкликна доволно.
— Малцина занаятчии изобщо биха се сетили за това. Истината е, че ще трябва да пуснем още много снаряди, преди Тарк да развее бялото знаме. Нещо по-евтино тогава?
Тото запрехвърля трескаво в ума си всички устройства и механизми, за които беше учил. След миг Дрефос се засмя отново.
— Няма значение. Вече демонстрира достатъчно, за да знам, че съм бил прав, като те измъкнах от лапите на осоидите. Трябва да се научиш да мислиш простичко, Тото. Често това е предостатъчно. Кажи му, Касзаат.
— Обикновени корди — обади се пчелородната жена. — Корди с различни дължини…
— И когато стигнат до края си, изтеглят спусък, който възпламенява детонатора! — довърши ентусиазирано Тото. Като внезапно прогледнал слепец, той бе така запленен от елегантността на идеята, че вече не виждаше горящ град, а просто демонстрация на висши занаятчийски умения. — Гениално е! — възкликна, а после млъкна засрамен.
Дрефос не забеляза реакцията му, загледан във въздушните кораби, които бавно обръщаха назад към имперския лагер.
— Възпламенителите им явно са на привършване — каза той. — А и моите обсегомери не работят добре на тъмно. Тепърва ще трябва да разработя машина, която вижда в тъмното не по-зле от мен. Въпросът е дали разбираш какво имам предвид, Тото?
— Какво…
— Че мястото ти е тук. Тук, където се сблъскват металите. Убеден съм, че вече си разгадал великата тайна на нашето занятие, защото най-умните сред умните рано или късно я разгадават. Войната, Тото. Помисли колко изобретения и открития се раждат от войната. Не само оръжия, а открития във всички сфери на инженерната наука. Войната е катализаторът, който ни вдъхновява и ни пришпорва напред. Занаятите се хранят от войната, Тото. Убеден съм, че го разбираш. И войната се храни от занаятите, така че двете неща се подхранват взаимно като мощно дърво, което се е устремило към небето. Те са лявата и дясната ръка на човечеството, без които не бихме могли да се изкатерим към бъдещето. Войната, която да усъвършенства уменията ни, и нашите умения, които да усъвършенстват войната.
— Трябва да има и нещо повече от това… — започна Тото. — Трябва да дойде момент, когато войната ще свърши, защото оръжията ще са станали… толкова страшни, че ако една от страните ги използва, всички ще умрат.