— Кажи им! — нареди отсечено Тисамон и блъсна Ариана напред с очевидното намерение тя да падне в краката на Стенуолд. Но Стенуолд пристъпи напред да я хване. За миг стаята потъна в пълно мълчание, Ариана трепереше в прегръдките на Стенуолд, а Тадспар мигаше на парцали срещу богомолкородния.
— Майстор Тисамон от Фелиал, ако не греша — каза старецът. — Успокойте се, моля — обърна се той към стражарите. — Не мисля, че непосредствена опасност заплашва някого тук. Прав ли съм, майстор Тисамон?
Богомолкочовекът кимна отсечено. Стенуолд местеше поглед между него и Ариана.
— Идваш точно навреме, Тисамон — заговори той. — Събранието е решило да се противопостави на Империята. Колегиум тръгва на война. Това е майсторът на мантията Тадспар, говорителят.
— Толкова по-добре, че и той е тук — отвърна мрачно Тисамон. — Кажи им, жено.
Ариана се отдръпна от Стенуолд, без да срещне погледа му.
— Осоидите са пратили емисари във Век — съобщи тихо тя. — Искат векианците да нападнат Колегиум. Лесно ще ги убедят.
В салона се възцари тишина, от стражарите при вратата чак до Балкус от другата страна на масата.
— Тисамон, това… — започна Стенуолд.
— Открих я да бяга от собствените си хора — обясни презрително Тисамон. — Явно са се изпокарали и сега ти си единственият, който стои между нея и изпълнението на смъртната й присъда. Затова, да, мисля, че е вярно. Не знам дали Колегиум тръгва на война, но войната определено е тръгнала насам.
За Тисамон всичко това беше колосална загуба на време. Военният съвет на Колегиум, както побързаха да го кръстят без капка свян или скромност, вече заседаваше, но на заседанията рядко се обсъждаха военни теми. Присъстваха четиридесетина членове на Събранието. И се бяха събрали не другаде, а в една от студентските аудитории, което означаваше, че трябва да се изказват по ред от катедрата и докато един говори, останалите седят на амфитеатралните дървени скамейки и слушат като ученици или — по-често — си шушукат на ухо.
Първият подложен на обсъждане въпрос беше дали след като са уведомили имперския посланик, че обявяват война на Империята, трябва да изпратят делегация при самия император, която да преговаря за мир от името на целите Равнини. Почти половината мъже и жени от Военния съвет подкрепяха подобен ход и предложението бе отхвърлено с минимална разлика в гласовете „за“ и „против“. В Колегиум си мряха да гласуват. Самите делегати в Събранието се избираха с гласовете на всички пълнолетни колегиумци, с гласуване се решаваше и кой да получи почетно гражданство. Членовете на Военния съвет бяха избрани с гласуване измежду делегатите на Събранието, макар че сега в аудиторията май имаше и такива, които не влизаха в тази бройка, а бяха дошли от едното любопитство, но това не им пречеше да изразяват гръмогласно мнението си, затова пък неколцина от законно избраните отсъстваха.
Стенуолд се бе надявал малцината мравкородни членове на Събранието да присъстват на днешната среща. Дуелмайсторът Кимон от Кес беше тук, както и една жена от Сарн. Повечето от останалите мравкородни бяха напуснали града, защото бяха верни най-вече на расата си. Таркианците бяха заминали да помогнат с каквото могат на собствения си град, а кесианците, с изключение на Кимон, да отнесат вестта и да участват в подготовката за времето, когато щеше да удари и техният час.
Така или иначе, Съветът заседаваше в почти пълния си състав, зает най-вече с разпределението на ролите, сякаш участваха в хаотична пародия на театрална постановка. Стенуолд беше избран за нещо като боен командир, който да отговаря за крепостните стени. Кимон щеше да ръководи част от градската стража. Изглежда всеки, който се смяташе за експерт по военните дела, можеше да си задели порязаница от отбраната на Колегиум, а всеки занаятчия с полезно изобретение получаваше всичко необходимо, за да го приведе в действие.
В очите на Тисамон усилията им изглеждаха безплодни и хаотични, но пък тези хора не бяха от неговия народ. Имаха си свой подход към нещата, бяха съградили Колегиум и бяха осигурявали благоденствието му. Досега.