— Знам — каза Тисамон и сложи ръка на рамото му. — Ще я пазя. Ще сторя всичко по силите си да я опазя.
На вратата се потропа и Стенуолд въздъхна.
— Чака ме работа — заяви тежко той. — А и ти трябва да се приготвиш за път.
Тисамон го стисна леко за рамото.
— Пази се, Стен. Най-сетне получи онова, което чакаше двайсет години. Накара ги да те чуят, така че гледай да не пропилееш шанса си.
Стенуолд кимна и стана да му отвори вратата. От другата й страна стоеше бръмбарородна жена от куриерския отдел. Стенуолд изчака приятеля си да се отдалечи, преди да я попита по каква работа е дошла. Несъмнено още някоя задача, която да добави към товара на наближаващия конфликт.
— Майстор Трудан — докладва му куриерката, — търси ви една чужденка. Полуродна. Казва, че носи новини от Тарк.
— От Тарк? — Мислите му превключиха на бързи обороти. — Как й е името?
— Скрил, така каза, войнемайстор — отвърна жената и Стенуолд изтръпна. Мечът, който висеше над главата му от толкова дълго, че почти беше забравил за него, сега изведнъж се бе спуснал надолу.
— Заведи ме при нея — нареди той. — Веднага!
— И тогава си тръгнала към Колегиум — каза с натежало сърце Стенуолд, когато Скрил завърши разказа си с всичките му уморителни отклонения и излишни подробности.
— Идеята не беше моя. Твоят човек Тото, той измисли плана — поясни дългокраката полуродна, която седеше срещу него от другата страна на писалището, и свъси чело. — Аз какво трябваше да направя според теб?
— Не, права си, разбира се — съгласи се Стенуолд. — Онази война не е била твоя. Наехме те за водач, а не да се биеш на страната на Тарк.
— Баш тъй — кимна Скрил.
— И?…
— Като се поотдалечих достатъчно, реших да изчакам, та да видя к’во ще стане. Така де, онез големите балони уж трябваше да лумнат в пламъци и прочие. Ама не пламнаха. Продължих нататък, но на следващата нощ още бях достатъчно близо до Тарк, та да видя как градът гори.
— Значи планът им е претърпял провал — заключи Стенуолд. От напрежението започваше да му се гади.
— Така изглежда — потвърди Скрил, а малко по-късно добави: — Съжалявам.
— Чук и клещи, какво направих? — прошепна Стенуолд. Откъм коридора се чу звън на метал, после вратата се открехна и Балкус надникна почтително.
— Майстор Трудан? — започна той.
— Изчакай минутка — помоли Стенуолд и едрият мравкороден запристъпя на прага. — Сега какво ще правиш? — обърна се към Скрил той.
— Ами, ще извиняваш, майстор Трудан, ама чух, че тука се задават големи неприятности. Тъй че ще потеглям към дома, нищо, че пътят е дълъг. Таз война не е моя. Съжалявам.
— Не те и моля за друго. Ще се погрижа да ти платят за труда и да ти осигурят провизии.
Тя кимна, а тясното й дълго лице се изопна още повече.
— Приятно ми беше да работя с твоите момчета, майстор Трудан. Особено със Салма. Голяма работа беше той. Съжалявам, че свършиха така.
Стенуолд не каза нищо. След миг Скрил стана и се изниза покрай Балкус.
— Вие… добре ли сте? — попита предпазливо мравкородният.
Стенуолд поклати бавно глава.
— Още двама от моите са намерили смъртта си. Да атакуват лагера на осите! Къде им е бил умът?
— Знаели са какъв риск поемат — отсъди философски Балкус. — Със сигурност са били наясно в какво се забъркват.
— Но аз не ги пратих там да се бият. Трябваше просто да…
— Да шпионират — завърши вместо него Балкус. — По-добре да ги бяхте пратили като войници. Аз затуй никога не приемам шпионски задачи от Скуто, а само охрана или бой. Войниците живеят трудно и умират чисто, а ако ги пленят, почти винаги могат да разчитат на известно зачитане, щото ние, хората на меча, се уважаваме помежду си. По-добре е, че са нападнали като войници, в атака, защото към заловените шпиони осоидите нямат милост. И не само те. Всички мразят шпионите.
Стенуолд поклати глава. Какво ли не би дал да му беше останал поне един приятел, с когото да поговори. Балкус беше лоялен, но простоват, а Стенуолд имаше нужда да седне със стар приятел, да пие и да си излее душата. Ала нямаше с кого. Че и Скуто бяха в Сарн, на север. Тисамон, най-сигурната му опора, сигурно вече бе потеглил на изток заедно с Тиниса. Беше останал сам тук и всички проблеми на Колегиум тежаха на плещите му.