— Честно казано, тази тишина не ми вдъхва доверие — отбеляза генералът. Придружаваше го почетна стража от дузина пазители, неумолими в тежките си метални доспехи.
— Защото не разбирате мравкородните, генерале — каза Дрефос.
— А ти ги разбираш, така ли?
— Аз полагам усилия да опозная хората, срещу които ще бъдат използвани машините ми, за да внеса подобрения и да ги направя по-ефективни. Таркианците са стигнали до извода, че по-нататъшната съпротива срещу Империята ще доведе до непосилни загуби и разрушение, затова се предадоха.
— Но след време ще въстанат.
— Всички подчинени раси го правят рано или късно, даде ли им се възможност — изтъкна с небрежен тон Дрефос, а после уточни: — С изключение на пчелородните. Те изглежда не са в състояние да му хванат цаката.
— А и онази рота, която се измъкна. — Алдер поклати глава. Случилото се не бе фигурирало в неговите планове. Осемстотин таркианци се бяха изсипали внезапно през западната порта и бяха пробили имперската блокада — при това с лекота, защото ходът им беше неочакван. Самият Алдер беше наблизо и видя с очите си пробива, видя и как таркианските войници напускат родния си град в добър ред, с гвоздистрели и тежки арбалети по фланговете. Леките въздушни отряди на осоидите, които се втурнаха да ги преследват, бяха поразени за броени минути, а Алдер си бе дал сметка, че не може да отдели повече хора за преследването на бегълците точно когато около царския двор се вихреше решителната битка. Затова се задоволи да подсили западния периметър в очакване на външна атака, която да пробие обсадата, но онези осемстотин таркианци така и не се върнаха. Изчезнали бяха вдън земя.
— Онова, тяхното, бягство ли беше? — зачуди се на глас той. — Куражът им е изневерил, или какво?
— Изтеглянето им е било планирано, генерале. Убеден съм в това — каза Дрефос. — Тепърва ще си имаме работа с тях.
Алдер кимна мрачно.
— А онова за владетеля им, вярваш ли го? — попита. — Още нещо, което не ми вдъхва доверие. На мен всички мравкородни ми изглеждат еднакви.
— Вярвам го напълно и безусловно, защото това е бил единственият разумен начин да се излезе от патовата ситуация — обясни Дрефос. — Ако беше останал начело, без значение колко неприемлива е била последната му заповед, поданиците въпреки всичко са щели да чакат следващата. И никога нямаше да оставят оръжията. Щеше да ги крепи надеждата, че царят обмисля следващ ход, който да обърне играта.
— Игра? — Алдер плъзна поглед по телата на мъртви осородни войници пред портите на двореца, които оцелелите изнасяха едно по едно. — За теб това е игра, така ли?
— За всички ни е игра, генерале, пък била тя и с високи залози. Царят е трябвало да си отиде и го е знаел.
— И се е самоубил или е накарал генералите си да го убият — заключи уморено Алдер. Чел беше доклада. Първите осородни войници нахлули в тунелите под тронната зала и намерили царя мъртъв. Таркианските тактици чакали кротко, приели съдбата си. Бяха екзекутирани, разбира се. Нямаше смисъл да рискуват, като им подаряват живота. — Пратих куриер до снабдителния корпус — добави Алдер. — Администрацията, милицията, гарнизонът и роботърговците — всички ще пристигнат утре, най-късно вдругиден.
— А за вас завоеванието продължава? — подхвърли Дрефос.
— Имам заповеди да се придвижа на запад — потвърди Алдер. — Към две поселища на мухородни, които да присъединим към Империята, но там не очаквам битка. Доколкото знам, след това ще потеглим към някакъв островен град на мравкоиди, а в горите по брега имало богомолкородни диваци, които да изкореним.
— Желая ви късмет с това начинание, генерале.
Алдер изгледа намръщено полуродния.
— А къде ще си ти, полковник, че да ми желаеш късмет?
— Уредих да ме прехвърлят с хората ми в Седма армия, генерале. Дадох ви средствата да преборите мравешки град и сега е ред да снабдя Седма армия с такива. По план тя ще тръгне срещу Сарн, но преди това има друга задача, която представлява интерес за мен.
Алдер сви рамене.
— Щом си си осигурил такива заповеди, така да е. — Той изгледа злобно занаятчията. — Не ми харесваш, Дрефос. Ти си червей и не си мисли, че не знам колко ни мразиш.