— Ще летим до Хелерон с това? — удиви се той.
— Не искам да губим излишно време в път. Оборудването ще пратим с наземен транспорт, а докато пристигне, ще трябва да разчитаме на наличностите в Хелерон, които несъмнено са повече от задоволителни. — Застана до леталото и прокара металната си ръка покрай въображаемата линия на корпуса му. — Красивият ми „Облачен“. Време беше да се върне при мен, вместо да хвърчи насам-натам по чужди задачи. Зле са се отнасяли с него, но това ще се промени, защото никой не може да го пилотира като мен. — Усмихваше се и искрената радост на тази усмивка променяше лицето му до неузнаваемост. И Тото разбра, че всичките му усмивки дотук са били преструвка.
— Ще стигнем до Хелерон за два, най-много три дни. Можеш ли да го повярваш?
— Изглежда ми невъзможно, майстор Дрефос.
Усмивката стана по-широка и по-студена.
— Ние сме занаятчии, Тото. Ще го направим възможно.
24.
В бездънната тишина на залата за аудиенции Спера стисна здраво ръце в опит да запази самообладание. Всички я гледаха, а най-вече жената със строгото лице на трона, и Спера се чувстваше много малка и много уплашена.
Всичко това беше по вина на Скуто и тя изобщо не трябваше да се съгласява. Дни наред бяха чакали да ги приемат. Шапкарят Плиус беше направил и невъзможното, но царицата и голяма част от двора й бяха напуснали Сарн в деня, когато Скуто и Плиус се бяха срещнали. Затова вместо аудиенция при царицата шапкарят им беше уредил кратка среща с някакъв дребен служител от царския двор и точно тогава беше възникнал проблемът.
— Чакахме достатъчно — беше заявил Скуто. — Ще ида при този твой човек, ще си уредим среща с началника му и постепенно ще вървим нагоре по веригата. Докато царицата се върне, вече ще сме опънали палатка пред вратата й.
— Скуто, на твое място бих премислил плана си — бе отвърнал шапкарят с особено изражение на лицето, сякаш с мъка сдържаше смеха си.
— Защо, какво му е на плана? — предизвика го Скуто.
— На плана — нищо. Авторът му, от друга страна…
Скуто скръсти обсипаните си с шипове ръце.
— Какво?
— Слушай — каза Плиус. — Изгърбих се да те докарам дотук и няма да ти позволя да ми провалиш усилията, като цъфнеш там и… как да се изразя? Като цъфнеш там в целия си блясък — грозен и бодлив.
— А сега ти ме чуй. Знам, че не съм пръв красавец, но…
— Скуто, ти къде работиш? В хелеронските коптори, нали? И защо там? Знам, че си добър занаятчия — продължи Плиус. — Тогава защо не работиш за магнатите, за заможната класа? Защото не си като тях, Скуто. А това тук не ти е някой хелеронски фабрикант, а царицата на Сарн. И тя не би искала да види теб, защото, нека си го признаем, никой разумен човек не би искал да те погледне втори път. Не би пожелала да приеме и мен, защото като мравкочовек от Тцени мен едва ме търпят и в чуждестранния квартал, нищо, че тук нещата уж се били подобрили. Е, какво ще направиш, Скуто?
И тогава двамата се обърнаха да я погледнат многозначително. Тя, разбира се, отказа. Отказа категорично и безапелационно, възрази многократно, мрънка и негодува, но накрая така или иначе отиде на уговорената среща с един високомерен мравкороден, който я гледаше отвисоко, защото е мухородна и чужденка. На следващия ден се срещна с по-високопоставен служител, който се държа по-любезно, но също толкова неуслужливо, а после я прие някакъв командир, който може и да имаше нещо общо с царския двор, но нямаше много време. Следващата среща бе с усмихната жена — по-късно научи, че жената е свързана с контраразузнаването и я е подозирала в шпионаж, макар че за кого се предполагаше да е шпионирала, Спера така и не разбра. Разговорът им обаче бе манипулиран така изтънко, че чак след края му Спера си даде сметка, че не е научила нищо ново, но самата тя си е казала кажи-речи всичко.
А на следващия ден шестима войници я отведоха в царския двор, което беше целта на цялото упражнение дотук, но което сега определено би предпочела да избегне. Два часа чака да я приеме мравкороден със сериозно лице, който беше един от тактиците на царицата, следователно сред най-високопоставените дворцови служители. Разговаряха цели десет минути, но тактикът не прояви и капка интерес към изложението й. Вместо това току я подпитваше за опита за покушение над царицата.