Спера за пръв път чуваше за въпросния опит и изненадата й явно е изглеждала достатъчно неподправена, защото тактикът не я разпитва дълго. От разговора стана ясно, че докато била на лов с телохранителите си, царицата имала неочаквана среща с двама векиански арбалетчици. Пишман убийците оказали яростна съпротива при опита да бъдат задържани, загинали в мелето и сега всички се тревожеха и гадаеха за какво точно иде реч.
Долу-горе по същото време пристигнала вестта, че векианската армия е в поход, но не към Сарн, а към Колегиум. Оттогава Сарн бил под тревога, мобилизирал войски и автовозила, готов да защити съюза си със своите бръмбарородни съседи.
На следващия ден царицата прати да доведат Спера. И ето я сега, с нищожния си ръст от метър и двайсет, с простовати и мърляви дрехи, стои пред царския двор на Сарн.
Мравкородните нямаха нужда от стотици зрители, за да се знае как вървят държавните дела. По мисловната връзка целият град можеше да чуе какво се казва в залата за аудиенции, ако управниците го сметнеха за необходимо. В залата имаше само петнайсетина мъже и жени, насядали около дълга маса. Масата беше висока и се наложи един слуга да донесе столче, на което Спера да стъпи, за да я виждат.
В другия край на масата седеше самата царица и това определено си личеше. Покрай все по-тесните си връзки с други раси сарнианците бяха усвоили в пълна мяра употребата на символи и знаци, които да ги разграничават в очите на другите. Така че жената с короната, седнала на позлатения трон, трябваше да е царицата на Сарн, реши Спера. Като се изключи това, царицата изглеждаше като всяка друга мравкородна жена и студените й черти по нищо не се различаваха от характерните за нейната раса. Сарнианците бяха тъмнокоси хора с кафява кожа, но ъгловатите им, свирепи черти бяха типични за всички мравкоиди от всички мравешки градове-държави.
Другите около масата бяха кажи-речи същата стока — тактиците на Сарн, ръководният орган, който избираше монарха от собствените си редици. Мъже и жени с доспехи, дори тук, и всичките намръщени. Мрачната сивота на компанията се разведряваше от две бръмбарородни жени, чието облекло беше семпло по колегиумските стандарти и крайно колоритно според тукашните. Явно живееха отдавна сред мравкородни и бяха прихванали от тяхната аскетичност.
Мълчанието се беше проточило и Спера си даде сметка, че сигурно очакват от нея да каже нещо.
— Ваше величество — започна тя с пресеклив глас. — Дошла съм с неотложно послание от Колегиум.
— Пратеници от Колегиум приехме още вчера — отбеляза един от тактиците. — Разбрахме, че сте поискали тази аудиенция преди десетина дни. Явно новините са ви изпреварили.
— И да, и не, благородни господа — каза умърлушено Спера. — Праща ме майстор Стенуолд Трудан от Великата академия да ви предупредя, че назрява война.
— Войната вече започна — прекъсна я с пренебрежение друг тактик, жена. — Ще помогнем на Колегиум и ще се изправим срещу Век. За това не се тревожете.
Спера се изкашля, защото устата й беше пресъхнала съвсем.
— Има и по-голяма война, ъъ, ваше величество и почитаеми господа. — Нямаше представа какво е правилното обръщение към царски двор в неговата целокупност, нито дали имаше такова. — Сигурно сте чували за осородните и тяхната така наречена Империя?
Мълчанието се проточи и Спера реши, че обсъждат помежду си думите й. Накрая, след кимване от страна на царицата, й отговори една от бръмбарородните жени.
— Градът-държава Сарн има свои източници — каза тя. — Знаем за този народ, както и че в момента обсаждат Тарк, обсада, чийто резултат очакваме с внимание. Обхватът на амбициите им засега е неизвестен, но ние не си затваряме очите за заплахата, която биха представлявали за нас, ако амбициите им се окажат по-големи и те продължат да се разширяват.
— Мога ли тогава да кажа нещо за онова, което съм видяла с очите си, за майстор Трудан и за Скуто, който ми е прекият началник. — Усещаше, че започва да оплита ужасно конците. — Нека ви кажа какво искат осоидите. Искат да завземат целите Равнини, ето какво. Планът им е да ги превземат град по град, докато другите седят и чакат да видят какво ще стане. Колкото до… ами то вие сами го казахте преди малко. В момента са се прицелили в Тарк, а таркианците… ами, тях никой не ги обича особено. Аз поне определено не ги харесвам. — Плъзна поглед по лицата им. Една от бръмбарородните жени кимна, но другите я гледаха все така безизразно. — Както и да е — продължи Спера. — Тарк скоро ще падне, защото не е първият мравешки град, който осородните са превзели. Има един град източно от Хелерон, Мейнис се казва, осите го превзеха преди години и без съмнение са си научили урока. Да кажем, че Тарк падне… ще се трогне ли някой? Едва ли, само че след като прегазят Тарк, осородните ще тръгнат към… — На езика й бе да назове Меро, собствения й дом, но това едва ли щеше да подсили позициите й. — Към Кес, да речем. Ще обсадят и него, нищо че е островен град. Само че вие, разбира се, не се погаждате и с кесианците, нали? — Отново ги огледа и те отново не реагираха на казаното, но този път Спера изчака, докато бегла усмивка не раздвижи устните на самата царица.