— Дали не е капан? — попита тя и Ахеос кимна мрачно. — Но нали са твоят народ — възрази Че.
— Мистерите не са моят народ — подчерта той. — Те са политическата маша на скририте и нямат един водач, а служат на много господари в Доракс и Тарн. Говори се, че през повечето време изпълняват лични поръчки на господарите си, които не винаги са на едно мнение. Мистерите и преди са се обръщали срещу собствения си народ, така че защо да не се обърнат и срещу нас сега?
— И какъв избор имаме ние? — попита го тя.
— Никакъв… но бъди готова за неприятности.
Видяха Гаф още с влизането — играеше на зарове. Той също ги видя, извини се на другите играчи, остави пари на масата и стана да ги посрещне.
— Бая се забавихте — изръмжа той. — Последвайте ме, господине, госпожо. Предстои ни сериозен разговор.
Заведе ги в една задна стаичка, подминавайки преспокойно собственика на заведението, и оттам в друга, която сигурно беше част от долепената сграда в съседство. В тази втора стая беше тъмно — една-единствена лампа гореше на бюрото — и беше претъпкано. Когато и Гаф зае мястото си, Че и Ахеос се озоваха пред погледите на внушителна по броя си група. Ръката на Че се плъзна несъзнателно към дръжката на меча — напълно излишно, защото мечът нямаше да й помогне.
Шестима от присъстващите бяха богомолкородни. Сцеле беше приседнала на ръба на бюрото, другите стояха прави — стройни и корави мъже и жени, които гледаха с подозрение новодошлите. Една носеше брошка като на Тисамон — кръг, пресечен с меч, — значи беше оръжемайстор и би могла да им види сметката за броени секунди и без чужда помощ. От другите раси четирима бяха мухородни и трима от тях бяха закачулени с дълги роби като на господарите си. Един беше водно конче от Федерацията. От всички само трима бяха молецородни. Възрастна жена се беше подпряла на бюрото на разстояние от Сцеле, зад нея стоеше млад мъж с брониран жакет и портупей с ножове за хвърляне. На централно място зад бюрото се мъдреше безспорната причина за цялата тази навалица — молецороден мъж, тънък и плешив. Сами по себе си сивото изпито лице и белите очи не правеха особено впечатление, но Че усещаше почти физически авторитета, който се излъчваше от него на вълни.
— Провиждащи Ахеос от Тарн — произнесе мъжът с ясна дикция. — Госпожице Челядинка Трудан от Колегиум. Делата ви напоследък са доста впечатляващи. Знаете ли кои сме ние?
Че и Ахеос се спогледаха.
— Вие представлявате мистерите, господине — каза Ахеос.
— Ние сме мистерите, поне що се отнася до присъствието им в Сарн понастоящем — обясни плешивият молецоид. — Това сме всичките.
Двамата новодошли се спогледаха отново под безизразните погледи на домакините.
— Дойдохте при нас с предупреждение за Империята на осите. Ние знаем, разбира се, за тези диваци и нямаме желание да се забъркваме в делата им, нито като съюзници, нито като врагове. Още по-малко склонни сме да откликнем на призива на някакъв бръмбаророден магнат. Ние отдавна сме се оттеглили от грозния и агресивен свят, който вашата раса построи, и не бихме имали нищо против осородните да го затрият веднъж и завинаги.
„И сте се събрали всичките, за да ни кажете това?“ Че усети как ръката й потрепва инстинктивно върху дръжката на меча и побърза да озапти порива си. Разговорът не беше приключил. Не можеше да е приключил.
— В Тарн не се ползваш с голямо уважение, Ахеос — продължи старият молецороден, — нямаш и много приятели. Най-вече заради избора ти на любима. Ние не ти дължим нищо, още по-малко на тази жена.
„Това обида ли беше?“ Че откри, че е затаила дъх, и издиша предпазливо.
— Почитаеми, чакам вашето „но“ — каза Ахеос. — Или сте събрали толкова хора само за да ни убиете?
Последното накара Сцеле да се усмихне и Че се досети, че в по-близкото или по-далечно минало богомолкородната навярно сама е изпълнявала мокри поръчки по заповед на мистерите. Шефът на агентурната мрежа й хвърли бърз поглед, после отново насочи вниманието си към новодошлите.
— Обмислихме и този вариант, но не бихме ви повикали тук само заради това. — Смътна усмивка раздвижи лицето му. — Има и по-лесни начини. Ето го и твоето „но“, Ахеос. Положението се промени. Получихме информация, която ни принуждава да преосмислим становището си, колкото и неприятно да е това за нас. Разговарях със скририте в Доракс, както повелява стародавната традиция. Те ме повикаха, за да обсъдим подробно ситуацията. И решиха, че трябва да направим всичко възможно, за да спрем осородните — поне на първо време, докато обстоятелствата не се променят.