— Разбирам. — Адран разръчка огъня. — Чувал ли си за Скършения меч? — Калдер понечи да го прекъсне, но Адран продължи: — Може и да е чувал, ако е участвал в Дванайсетгодишната война.
— Много е млад — възрази Калдер.
— Не съм чувал за никакъв Скършен меч — каза Салма.
— Това е… Ние сме група имперски поданици, които не са докрай съгласни с политиката на Империята. Не ме разбирай погрешно. Аз се гордея с произхода си. Но нещата се променят и не към добро. Войни сме водили винаги. Ние сме войнолюбив народ, също като мравкородните или бойните бръмбароиди от Мина. Но преди обединението и Империята… може да сме живели в укрепления сред хълмовете и да сме си крадяли жените и добитъка, но е било различно. Било е… знам ли, природосъобразно някак.
Несръчният начин, по който търсеше най-подходящите думи, напомни на Салма за Тото и сърцето му се сви.
— Империята обаче, тя е сбъркана. Сбъркан е принципът й, защото единственият начин да не се разпадне е да се разширява непрекъснато, да прилапва все нови и нови земи. Ти може и да не знаеш, но всеки осороден над тринайсетгодишна възраст е в армията, има военен чин и може да бъде изпратен на стотици мили от дома си само защото императорът е решил да превземе поредния чужд град. Никой от нас няма право на избор. Да не говорим за хората от помощната войска, които са в още по-лошо положение.
— Народите, които нападате, също не са цъфнали и вързали — каза със слаб глас Салма.
— Така е — съгласи се Адран. Имаше някаква покъртителна искреност в него и това напомни на Салма за Че, когато й щукнеше да защитава една или друга морална кауза. Виждаше се, че Адран искрено се вълнува от онова, за което говори.
— Империята налага волята си на десетки други раси, принуждава ги да се държат като нас и по този начин ги заличава. А това не е хубаво. Това е много лошо и като ни принуждава да й вършим мръсната работа, прави и нас лоши. — Стрелна с поглед Калдер и добави: — Или поне аз мисля така.
Изражението на по-възрастния мъж беше повече от красноречиво — „Ама днешната младеж е една, тури й пепел…“ — и толкова типично за всички раси и народи, че Салма неволно се усмихна.
— Ако искаш моето мнение — подхвана Калдер, — на мен просто ми писна. Бих се срещу твоите хора. Преди това потушавахме бунтове сред стършелородните племена. А преди това, още бях сержант по онова време, се бихме с пчелородните от Сзар. А още преди това бях в гарнизона в Джерез. На времето имах семейство, но за двайсет години я ми се събират шест месеца с домашните, я не. А сега едва-що превзехме Тарк, дето се вика още не са угаснали пожарите, а копелетата вече ни юркат към поредното бойно поле. Край няма. Използват те до дупка, а като паднеш — те зарязват. Тъй че Скършеният меч е това — не го слушай Адран, той е млад, идеалист е и главата му е пълна с глупости, — та Скършеният меч са мъже като мен, войници, които искат войната да спре. Искаме да се върнем у дома при жените си и при стопанствата си. Но дори да можехме да се върнем, не бихме го направили, защото като стоим в армията, имаме възможност да помагаме на други, които мислят като нас, да им помогнем да се измъкнат. И не само на осородни. Войниците са си войници, без значение дали са от имперската армия, от помощните войски или от нещастниците, с които се бием в един или друг момент.
— Ами ако ви разкрият?
— Ако ни разкрият, ще ни смъкнат кожицата парче по парче — каза Калдер. — Защото Империята и Рекеф в частност най-много мразят кръшкачи като нас.
— В момента нищо не ни заплашва — намеси се Адран. — Защото сме на разузнаване, схващаш ли? Така поне си мислят началниците ни. Занаятчията Дрефос се погрижи да отклони вниманието другаде, но човекът, който знае за нас и който ни повика, беше Норса, старшата на дъщерите на милосърдието. Дъщерите на милосърдието и Скършеният меч са на един ум, а Норса се ползва с благоволението на генерала.
— Можем да останем с вас още един ден — добави Калдер. — След това ти и мухородният ще трябва да се оправяте сами. Достатъчно далеч ще сте от армията и едва ли ще ви заплашва пряка опасност, макар че къде ще идете след това, идея си нямам.
— Ако бяхме по-близо до дома, можехме да ви упътим към някоя от явките ни — поддържаме такива в крайпътни ханове, в частни домове и прочие — каза Адран. — Само че сега сме в покрайнините на Империята. Друг съвет не мога да ви дам, освен да не тръгвате нито на юг, нито на изток.