— А, Тото — усмихна се Дрефос. Явно беше в добро настроение днес. — Видял си прототипа?
— Да, майстор Дрефос, но…
— Какво мислиш? — Дрефос заслиза по стъпалата на издигнатата рампа. Работниците в цеха получаваха чертежите и спецификациите на новите части и компоненти, които щяха да влязат в производство.
— Новият зареждащ механизъм работи гладко — отговори Тото. Въпросът на Дрефос и нуждата да обсъдят по-фините аспекти на техническата работа отвлякоха вниманието му от другата тема. — Но детайлите ще трябва да се изработят много прецизно. И най-малката грешка би довела до засечки.
— Другаде това сигурно би представлявало проблем — съгласи се Дрефос, — но тук, в Хелерон, уменията на работната ръка, технологията и машините са в пълна хармония. В Империята би ни се наложило да правим компромиси с изработката, но слагайки ръка на Хелерон, генералите на Императора сякаш са ми прочели мислите. Хелерон е наш и ние сме тук.
— Може би ще се наложи да внесем промени във вътрешната резба или поне да изпробваме различни варианти на диаметъра и ъгъла.
— Няма проблем — съгласи се Дрефос. — Пробвай колкото искаш. Давам ти два дни. След това започваме със струговането на първата партида.
— Първата партида, майсторе? — повтори невярващо Тото.
— А ти какво, да не си си мислел, че ще направим само една бройка? — Дрефос се ухили и зъбите му блеснаха на фона на петносаното му лице. — Нещо като експонат? Любопитна хрумка, която да изложим в музей? За какво според теб са тези фабрики, Тото?
— За… не може да бъде… — Прилоша му, залитна и сигурно щеше да падне по стълбите, ако Касзаат не се бе пресегнала да го хване.
— Обясни на майстор Тото как правим ние нещата — подметна през рамо Дрефос.
Касзаат се хилеше, а и другите се усмихнаха, кой повече, кой по-малко, развеселени от невежеството на най-новия си колега.
— Правилото е да се работи само по един проект — обясни Касзаат. — Когато войната изисква да впрегнем силите и уменията си, насочваме всички ресурси към един проект. И този път късметлията си ти. Твоят проект. Три фабрики, стотици работници, самите ние, всичко това ще работи върху твоето устройство.
Зави му се свят. Всичко се случваше твърде бързо.
— Ами тогава да започвам с пробите — каза той.
Колегите му вече се бяха пръснали из цеха, всеки по своите си задачи. Касзаат също понечи да тръгне, но Тото я спря.
— Довечера аз… Може ли да поговорим… да дойда да си поговорим довечера? Трябва да… искам просто да…
— Просто ти трябва някой — отбеляза тя с многозначителна усмивка. — Аз мога да бъда този някой. А може би и на мен от време на време ми трябва някой.
26.
— Портите са залостени — съобщи Линео Тадспар. Изглеждаше по-стар отвсякога.
— Последният влак замина ли? — попита го Стенуолд.
— Не, забавиха се с товаренето.
Говорителят на Събранието се присъедини към сбирката на Военния съвет, който значително се различаваше по състав от първия. С приближаването на векианската армия мнозина бяха решили, че в крайна сметка войната не е за тях, други пък се бяха присъединили със закъснение, открили у себе си неподозиран войнски ентусиазъм. На каменните скамейки седяха преподаватели от Академията, занаятчии и градски магнати, намерили в себе си необходимата смелост, за да посрещнат този час. И часът беше ударил.
— Допреди час западната порта беше отворена, но векианците вече са на границата на артилерийския ни обхват по целия периметър на стената и всеки, който дръзне да напусне града, ще падне право в ръцете им — докладва Уейбрайт, един от малцината, участвали в сбирките на съвета от самото му учредяване. — Все още не са затворили плътно кръга около Колегиум, но сигурно и това ще стане. Засега лагерите им са на равни интервали един от друг.
— Целта им е да ги атакувате в пролуките, да ви заблудят, че отделните лагери са самостоятелни единици — каза сериозно Балкус. Никой не го беше канил изрично, но той не се делеше от Стенуолд, а и за разлика от повечето присъстващи познаваше от първа ръка начина, по който мравкородните водеха войните си. — Но ние, мравкоидите, никога не се делим на самостоятелни единици. Не трябва да го забравяте и за миг.
— Така или иначе, не сме в състояние да ги нападнем — заяви Линео Тадспар.
— Доколко може да се разчита на портите? — попита Кимон, загледан в грубата скица на града пред себе си. Плъзна писалката по очертанията му и посочи: — Колегиум е труден за отбрана. Има твърде много излази през крепостната стена. Плюс реката, железопътните релси и пристанището. Колко яки са портите?