Имаше петима-шестима млади мухородни. Седяха скупчени в края на долчинката и следяха изпод вежди всички останали.
— Тези пък са бивши имперски роби — посочи ги Неро. — Останах с впечатлението, че са били нещо като банда, вероятно от Селдис. Като заловят престъпник, тамошните го продават в робство. Така или иначе, тези нещастници са в пълна безизходица. Знаят, че осоидите ще сложат ръка на Меро и Егел, в Паешките земи не искат да се връщат, и сега се преструват, че не са част от групата ни, но не си и тръгват, както виждаш. Колкото до господина и дамите зад теб…
Салма се обърна с усилие и стиснати зъби. Видя покрит фургон. На стъпенката седеше брадат мъж и дялкаше парче дърво. Момиче на дванайсетина години се беше проснало на гърба на впрегатното им животно — голям бръмбар с къси крака и свирепи на вид щипки. Друго момиче на възрастта на Салма оглеждаше без особен ентусиазъм храсталаците за някакви ядливи плодове. Всичките бяха с бяла коса и тъмна кожа, дрехите им бяха широки и в землисти цветове. По-голямото момиче усети погледа на Салма и обърна глава. Лицето й беше със сърцевидна форма, очите — ясни, усмивката — плаха.
— Хлебаркородни — досети се Салма. — Не знаех, че ги имате и в Равнините. Във Федерацията гъмжи от тях.
— И в Империята е същото. Осоидите ги мразят — добави Неро. — Тук по-рядко може да ги види човек. Чувал съм, че идвали от юг — от Федерацията, покрай Доракс и оттам към Етерион, дори по пътя Хелерон-Тарк и на запад към Фелиал. Богомолкородните изглежда ги търпят, така поне съм чувал. Тези отряд имперски съгледвачи ги открили по пътя и решили да се позабавляват и да им оплячкосат багажа. Нямат представа какво е станало с другите от семейството им.
— Бежанци — прошепна Салма, спомнил си Дванайсетгодишната война. С напредването на осоидите стотици и дори хиляди бежанци бяха тръгнали по пътищата на Федерацията, където ставаха лесна плячка на бандити или сами прибягваха до кражби, за да се изхранят. Управниците се бяха опитали да намерят решение, но междувременно сраженията продължаваха, а мащабът на бежанската вълна беше невиждан.
А сега по всичко личеше, че същото ще се случи и тук.
— С какво можем да им помогнем? — попита той и Неро се изсмя хрипливо.
— Да им помогнем? Та ти дори не можеш да стъпиш на краката си, момче. Как мислиш да им помогнеш?
Салма го погледна втренчено, после бавно се надигна на колене. Зави му се свят и той се подпря с ръце на земята, за да запази равновесие. Докато Неро го зяпаше и се чудеше какви ги върши, младежът се надигна още, стъпи първо с едното стъпало, после и с другото, а след това се изправи бавно в цял ръст. Прониза го силна болка, но той стисна зъби и я пропъди.
Сега вече Неро скочи на крака, протегнал абсурдно ръце, сякаш би могъл да задържи човек, два пъти по-висок от него.
— Аз… мога… да си стъпя на краката — избълва Салма, макар че с мъка се удържаше на ръба на съзнанието. Знаеше, че е твърде вероятно да се срине на земята, затова се подпря на рамото на Неро. — Утре или най-късно вдругиден ще мога и да вървя — каза той. — А после ще мога и да направя и друго.
Ден-два по-късно мъж на име Косгрен се присъедини към бегълците. Беше бръмбаророден, но толкова висок и едър, какъвто Салма не беше виждал никога, а плещите и гръдният му кош бяха направо чудовищни. През първия ден не говореше много, държеше под око спътниците си, а вечерта събра дърва за огъня. На следващия изчака да се събудят всички, изправи се и заговори:
— Така, вижте се само. Идея си нямате къде отивате, нали? Затова ето какво ще направим. Аз отговарям за вас. И понеже аз отговарям, ще ви заведа на сигурно място, но в замяна ще трябва да правите каквото ви казвам, а това означава, че ще получавам всичко, което поискам.
Мухородните младежи се скупчиха още по-нагъсто, като го стрелкаха с бунтовни погледи. Косите на всичките бяха подстригани съвсем късо, и на момчетата, и на момичетата, и пак всички бяха въоръжени, пък било то с пръчки и камъни. Само че Косгрен сигурно тежеше повече от всички им взети заедно, така че накрая мухоидите сведоха сърдито погледи.
Управлението на Косгрен трая мирно и тихо до края на деня. Бръмбарородният прибра храната на всички под претекст, че ще я разпредели по равно, макар всички да знаеха, но никой не го каза гласно, че неговото огромно шкембе първо ще се напълни.