След което Стенуолд пое към къщата си, най-накрая. Сигурно беше допуснал грешка и се надяваше да е единственият, който ще плати за нея. Всичко е било лъжи и преструвки, а той се бе държал като последния глупак, продължаваше да е глупак и сега, но за няколкото дни, които бяха прекарали заедно, Ариана го бе накарала да се почувства млад и го беше направила щастлив.
Нищо от трескавата дейност по отбраната на града не му беше по сърце, ужасът на морската атака го връхлиташе отново и отново; но когато най-сетне си легна, заспа лесно, сподирян от спомена как пуска на свобода пионката на своите врагове.
На следващия ден векианците подложиха крепостната стена на масирана атака. През нощта бяха разположили на позиции оцелялата си артилерия, а утрото завари пехотата, строена в гигантски карета зад обсадните машини. По три тежки бронирани тарана бяха насочени към северната и западната порта, а под прилежащите им стени вече бяха заложени десетина моторно задвижвани кули, готови да вдигнат мравкородни войници до самите бойници.
Входът на пристанището все така беше блокиран от двата полупотопени бронирани кораба, а сградите на първа линия бяха изоставени след пожарите, предизвикани от запалителните снаряди на векианския флагман. Стенуолд беше разпратил мухородни куриери, които да го предупредят, ако корабите се раздвижат за нова атака. Неспособен да бездейства и въпреки възраженията на Балкус, той отиде при Кимон на западната стена.
Тук сражение бе имало и предния ден. Мравкоидите бяха атакували портата и една от обсадните им кули, обгоряла и издигната само наполовина, стърчеше изоставена на някакви си десетина метра от стената. Артилерията на защитниците явно бе свършила доста работа, а днес й предстоеше да свърши още повече.
Стенуолд крачеше бързо покрай линията на защитниците. Сега, след пораженията от арбалетния обстрел предишния ден, повечето от тях носеха щитове. При една от по-ранните си атаки мравкородните бяха стигнали толкова близо, че част от щитовете в ръцете на колегиумци днес бяха военна плячка — имаха типичната правоъгълна форма на векианската пехота.
— Войнемайстор — поздравяваха го някои от мъжете, с което само го караха да изпитва неудобство. Други го приветстваха с юмрук на гърдите, както бе прието сред градската стража. Така или иначе, явно всички го познаваха.
Отвъд стената и без никакъв видим сигнал мравкородните войници тръгнаха като един. Двигателите на тараните и кулите се събудиха и ревът им стигна до защитниците през застиналия въздух.
— Този път настъпват по-бързо — отсъди Кимон, който вървеше до него.
И наистина, машините се придвижваха с рискова скорост по неравния терен, забеляза на свой ред Стенуолд. Зад тях мравкородните войници подтичваха в строй.
— Артилерията, готови! — извика Кимон и викът му бе подет по протежение на стената. — Ще хвърлят всичките си сили!
— Майстор Трудан! — викаше някой с тънък глас. Стенуолд се обърна и видя човек, когото помнеше смътно от факултета по механика в Академията.
— Майстор Граден — спомни си и името той.
— Майстор Трудан, позволете ми да кача изобретението си на стената!
— Тук не командвам аз, майстор Граден. — Но любопитството го накара да добави: — Какво изобретение?
— Наричам го пясъчен лък — обяви гордо Граден. — Първоначалното му предназначение беше да разчиства отломките при изкопни работи, но аз внесох промени и го пригодих за обсадно оръжие.
— Аз не съм занаятчия. Имаш ли представа за какво говори този човек? — изръмжа Кимон.
— Не бих казал — призна Стенуолд.
А после векианската артилерия откри стрелба. Камъни, оловни гюлета и балистени стрели заваляха към стената и най-вече към артилерията на защитниците. Стенуолд, Кимон и Граден клекнаха зад парапета и по потрепването в каменната зидария усетиха отговора на колегиумските машини. Стенуолд надникна над парапета да хвърли поглед на атакуващата войска и изтръпна, защото Кимон се беше оказал прав. Зад напредващите стенобойни машини войниците вече не настъпваха в спретнатите карета, които представляваха апетитна цел за защитническата артилерия. Не, бяха се слели в рехава, многохилядна тълпа, която прииждаше като вълна зад големите машини.
Но Стенуолд знаеше, че това безредие е само привидно, че мравкоидите могат да се строят по команда и всеки да намери точното си място за секунди.
— Ще ги затрудни ли? Устройството му? — извика към Кимон той през шумотевицата.