Кимон сви ядно рамене, после хукна покрай линията на защитниците, като им крещеше да са готови и да вдигнат щитовете.
— Качвай го проклетото нещо! — нареди Стенуолд на Граден и занаятчията заразмахва ръце към чираците си, които чакаха в ниското заедно с изобретението му. Приличаше на дълга завита тръба, прокарана през изпомпващ механизъм.
— Как действа? — попита Стенуолд. Хвърли още един поглед през парапета и видя, че обсадните кули се издигат, разгъват се през равни интервали, платформите им са пълни с войници, а други напират да се качат след тях. Арбалетни стрели полетяха към стените, някои отскачаха от щитове и камък, други се забиваха в телата на мъже и жени и ги помитаха назад към покривите на града.
— Ще им духа пясък в лицата! — обяви ентусиазирано Граден. — Няма да виждат какво правят!
И наистина, до единия край на тръбата имаше огромна купчина пясък. Другият й край и двигателят, нещо като вентилатор най-вероятно, бяха прехвърлени на стената.
Най-близката обсадна кула почти се беше изравнила на височина със стената, когато чираците на Граден най-сетне приключиха с подготовката на пясъчния лък. Занаятчията им извика да започват. Навсякъде около тях защитниците на Колегиум, градска стража, търговци, студенти и учени, се стягаха да посрещнат атаката.
29.
Паросиал имаше бели плажове, чийто пясък грееше под слънцето като самото слънце. Никъде на континента нямаше такива плажове, нито на друг от островите покрай брега. Маса бръмбарородни учени бяха разработвали хипотези, за да обяснят това явление.
Паросиал имал само едно безопасно пристанище, беше й обяснил Тисамон, и тя се бе досетила, че под „безопасно“ той няма предвид дълбочина, морско вълнение или други фактори от стихиен характер.
Паросиал беше загадка, на която историята беше обърнала гръб — свещеният остров на богомолкородните. Годините се точели бавно, а колегиумските учени оставали все така озадачени, кесианските флотилии го избягвали, а дори най-наглите контрабандисти и най-смелите иманяри изчезвали там без следа.
— Всеки от моя народ се стреми да дойде тук поне веднъж в живота си — обясни Тисамон и тя разбра, че по този начин потвърждава и нейната принадлежност към своя народ. — Идват от Фелиал, от Етерион и Нетион. Дори от отвъд морето. От Федерацията.
— Доста път е това — каза Тиниса.
Той кимна.
— Тук е сърцето ни.
— Но защо? — попита тя. — Едва ли заради… богове? — Знаеше, че много отдавна някои древни народи се бяха опитвали да осмислят света, като дадат лица на светкавиците и на морето. Някои дивашки племена сигурно и досега го правеха, в земи извън познатия свят, но никой, докоснат от съвременната цивилизация, не вярваше, че животът му е в ръцете на някакви боричкащи се помежду си свадливи божества. Ахеос й беше казвал, че молецородните вярват в духове, но такива, които подлежат на контрол, а не такива, които изискват подчинение. Съществуваха, разбира се, и аватарите на различните раси, философските концепции, които бяха източникът на Изкуството на предците, но те бяха само идеи, средства, които да подпомогнат концентрацията. Никой не смяташе, че те съществуват някъде в действителност.
— Древно и ненарушимо общение — прошепна Тисамон и Тиниса я побиха тръпки. Не заради думите сами по себе си, а защото съвсем ясно чу същите думи, произнесени от друг глас и отправени към Тисамон, когато е бил по-млад и от нея и е наближавал същите брегове, макар и на друга палуба.
Пясък изскърца по дъното на плиткогазещия съд. Капитанът му, стар бръмбаророден, се развика който ще слиза, да слизал.
Тиниса взе брезентовата си торба, преметна през рамо портупея с рапирата си и скочи в дълбоката до бедрата й вода.
Заливът приютяваше едно-единствено рибарско селце, сгушено между прибоя и линията на дърветата, с лице на юг към безкрайната океанска шир, сякаш бе обърнало гръб на Равнините и хода на историята. Къщите бяха построени от дървени трупи и тръстика, и издигнати на стълбове заради прилива. Селяните бяха странна смесица, каквато Тиниса не бе очаквала да види тук.
Сред тях имаше само малцина богомолкородни, повечето стари, с посребрени коси и сбръчкани лица. Останалата част беше като представителна извадка на Равнините — доста бръмбароиди, сред тях и един с преподавателска тога от Академията, почти толкова мухородни и по-малко мравкородни от Кес. Имаше и изненадващ брой молецородни, които сновяха между колибите и лодките или си шушукаха на малки групи.