Когато се събуди отново, зората пълзеше между дърветата, а нещо остро се бе впило болезнено в левия й юмрук. Тя разтвори ръка и видя брошка с кръг и меч — емблемата на ордена на оръжемайсторите.
Тисамон я чакаше на плажа и когато видя лицето му, Тиниса разбра, че въпреки гаранциите, които беше дал на Стенуолд, не е бил сигурен дали ще я види някога пак.
Сега тя носеше на ревера си емблемата на неговия орден и всеки път, когато я споходеше мисълта истина ли е било или сън, достатъчно бе да докосне срезовете, които незнайното острие бе оставило по подплатения й жакет, не толкова дълбоки, че да й пуснат кръв, но почти. Така че единственият смислен въпрос беше с какво се е дуелирала на живот и смърт и от чия кръв е пила.
Сетила се бе за онези призрачни създания в Даракионския лес — беше ги зърнала само веднъж, когато Тисамон я преведе по края на гората. Те бяха познали брошката му, принадлежността му, и го бяха пуснали да мине необезпокояван.
Имаше мрак в сърцето на Паросиал и най-добре беше да не задава въпроси, това поне Тиниса разбираше отлично.
Тисамон вдигна очи от брошката към лицето й и се усмихна едва доловимо. Тиниса знаеше, че никога няма да я попита, така както тя не би могла да го разпита за собствения му допир с идола пред години.
— Има една лодка, която ще ни откара до Фелиал преди пладне — каза й той.
— Какво се надяваш да постигнеш там?
Той сви рамене.
— Най-вероятно нищо, но не пречи да пробвам. За теб няма да е лесно.
— Това ще помогне ли? — попита тя и докосна брошката на ревера си.
— Без нея биха те убили на място — отвърна той, — но дори с нея ще трябва да се докажеш пред моя народ… а може би и аз. Но щом преживя тази нощ, без съмнение ще се справиш и нататък.
30.
— Не ми приличате много на бандити — отбеляза Салма. — Или пък не сте от дълго в занаята.
Водачът на пътните разбойници сви рамене.
— Имаме двама-трима с по-голям стаж. — Беше се представил под името Фалмес, а бандата му се състоеше от петнайсет мъже и една мравкородна жена.
Бяха си напалили огън в един чифлик, опожарен поне преди десетница. Бежанците се бяха скупчили нагъсто около огъня и гледаха с подозрение новите си спътници. Сфайот свиреше на гайда и отмерваше ритъма на барабан с крака си, а дъщерите му танцуваха. Бандитите явно се забавляваха, но на Салма представлението изглеждаше скучно в сравнение с други танци, които беше гледал.
— Повечето от нас просто искат да се измъкнат изпод имперския ботуш — поясни Фалмес. — Дезертьори като мен, има и бивши роби. Също селяци, чиито домове са били опожарени или които са избягали преди това да се случи. Империята е в поход и разплисква около себе си вълни от скитници като нас. Трябва да преживеем някак, а разбойничеството е не по-лоша прехрана от всяка друга.
— Виждал съм разбойници — каза Салма. — Животът им не е лесен.
— Сигурно, като знам откъде си — кимна Фалмес. — Питам се какво прави толкова далеч от дома федерален като теб. Твоите хора рядко напускат страната си, за да бродят по широкия свят.
— Дълга история.
— Нощта също се очертава дълга.
— Защо първо ти не ми разкажеш една по-кратка история — предложи Салма. — Откъде знаеш толкова за Федерацията?
Фалмес се усмихна горчиво и Салма сам се досети за отговора.
— Сражавал си се там, нали?
— Пет години по време на Дванайсетгодишната война — отвърна бандитът. — След като ме мобилизираха към помощната войска. Преди това учех за зидар. Едно мислим, друго става. Е, федерален, сега ще ми разкажеш ли дългата си история?
И Салма го направи, накратко. Ясно му беше, че не може да има доверие на този човек, затова се въздържа да спомене имена и подробности, но му разказа за Академията и че е бил вербуван от бръмбаророден шеф на агентурна мрежа. Разказа му за пътуването с „Небесен“ и за бягството им, после и за приключенията им в Хелерон. Също за предателството и как осоидите ги бяха заловили.
Фалмес го слушаше, без да го прекъсва, но вдигна ръка, когато разказът стигна до Мина.
— Преди колко време? — попита дрезгаво той. — Кога е било това?
Салма направи бърза сметка.
— Най-много преди два месеца. Приятелите ми ме измъкнаха от затвора, а губернаторът на Мина бил убит, така чух.
— Дебелака? — възкликна Фалмес. — Убили са го?