— Да. Запознах се с жената, която ръководи местната съпротива. Освободиха я заедно с мен.
— Как се казва?
— Кимене. Познаваш ли я?
Фалмес поклати глава.
— Лично не, но съм чувал за нея. Значи твоите хора са я освободили. Е, смятай, че с това си спечели безопасен преход и отгоре, повече от всички песни и танци, които твоите спътници могат да предложат.
По-голямото момиче на Сфайот се приближи, седна до Фалмес и той я изгледа безизразно.
— Баща ти ли те прати при мен?
Тя кимна, без да сваля поглед от него.
— Ето това е човек с реалистичен мироглед — заключи Фалмес с уморена въздишка. — Само че този ваш приятел току-що, без да иска, откупи свободата ви, моме.
Тя вдигна рамене.
— Сигурни бяхме, че ще го направи.
— Това пък защо? — попита я Фалмес с усмивка като човек, който се закача с малко дете.
— Защото си е такъв — каза тя. — Баща ми има око за тези неща.
Салма се размърда смутено.
— Беше чиста случайност.
Момичето поклати упорито глава, после насочи вниманието си към бандита.
— Какво ще правиш? — попита го тя. — Хората ти са недоволни. Страх ги е от осоидите.
— Така ли? И в момента?
— И би трябвало — кимна момичето. — Татко го видя. Осородните са недалеч северно оттук. Вече са превзели големия град с комините.
— Тя Хелерон ли има предвид? — обърна се Фалмес към Салма.
— За пръв път чувам — сви рамене младежът, после се замисли. — Впрочем, не… Едни хора ми казаха, че би било неразумно да поемем на север. Изобщо не го свързах със… Ситуацията явно се променя бързо.
Фалмес кимна с мрачна физиономия.
— По всичко личи, че тук и за разбойниците ще стане опасно. Голяма част от моите момци трябва да стоят далеч от дългата ръка на Империята, и аз в това число.
Момичето се облегна неочаквано на него и едва не го събори.
— Ти не си лош човек — каза тя. — Моят татко вижда много работи.
Салма потърси с поглед Сфайот и го видя да седи край огъня. Белокосият мъж го наблюдаваше с обезпокоително ясни очи.
— Лош съм колкото трябва — изсумтя Фалмес. Изглежда се канеше да я отблъсне, но после реши друго. Видно бе, че се тревожи за хората си. Накъде изобщо би могъл да ги поведе сега?
— Трябва да дойдеш с нас — каза му хлебаркородното момиче.
Фалмес я изгледа спокойно.
— Така ли? И къде по-точно отивате вие, че ми предлагаш да споделя светлото ви бъдеще?
— Не знам — отвърна тя и погледна към Салма. — Къде ни водиш?
— Не ви водя никъде — заяви Салма, но още преди да го е изрекъл, разбра, че това не отговаря докрай на истината. Откакто прогони Косгрен, те разчитаха на него, защото едрият бръмбаророден се беше самообявил за техен водач, а после Салма го беше изместил. Така ставаха нещата с водачеството.
А щом ги водеше, би трябвало да знае къде отиват и защо.
— Какво друго е провидял баща ти? — попита той. Фалмес изпръхтя развеселено, защото за него магията беше празна дума, но Салма беше виждал магия в действия и не бързаше да отхвърли ясновидските способности на Сфайот.
— Че ще намериш нещо — отговори момичето. — Навярно онова, което търсиш.
— Той знае ли, че ми казваш тези неща?
— Той ме накара — увери го момичето. Беше му почти връстница, тънка и бледа, с късо подстригана и рошава бяла коса. Но беше хубавка и гледаше Фалмес с усмивка, която той не знаеше как да тълкува. И в този миг на неудобство Салма го видя така, все едно го е познавал през целия си живот. Солиден трудов човек, отделен насила от занаята си, от семейството си, от всичко познато, пришпорван жестоко от новите си господари, а после сам избрал трудния път на беглеца в надбягване с разширяващите се граници на Империята. Но дори и сега се опитваше да бъде почтен.
— Направили са те офицер в помощната войска — предположи на глас той.
— Какво, и ти ли стана изведнъж магьосник? — подразни го Фалмес. — Бях сержант, щом искаш да знаеш.
— И още се опитваш да опазиш хората си.
— Точно като теб — кимна Фалмес, — но какво от това? Един мъж все трябва да има някаква цел в живота.
— Да, трябва — съгласи се Салма.
— Защо да не дойдеш с нас? — притисна го отново хлебаркородното момиче.
Фалмес само поклати уморено глава.