„Мравкородни — помисли си презрително той. — Дори от релсите излизат едновременно.“
Видя Лорика да върви към него, нагодила се несъзнателно към механичния ритъм на векианците, така че да не се пречка на никого и да намира пътя си, без да го търси. Ала и тя не изглеждаше добре.
— Има ли нещо? — попита я Талрик.
— Не е изключено. — Разтърка тила си, а клепачите й тежаха като на човек, който е спал зле. — Реших, че е редно да знаете, майоре. Пристигна посетител.
— Говори.
— Мухороден пратеник със съобщение лично за майор Даклан.
Талрик издиша бавно.
— Това може да означава много неща.
— От Империята беше, сигурна съм — продължи Лорика. — Имперските мухородни са по-самоуверени, различават се от останалите. Знаят, че са извадили късмет и това им личи.
Талрик кимна. Трясъкът на векианската артилерия долиташе приглушено до ушите му, но звуците на сражението при стените на Колегиум се губеше в далечината.
— Ти вече хвърли монетата — каза на полуродната той. — Надявам се, че няма да дойде момент, в който да съжалиш за избора си.
— Аз ви уважавам, майор Талрик — увери го искрено тя. — И се надявам, че вие ме цените, за разлика от майор Даклан. Знаете ли какво става?
— Със сигурност? Не.
— Но имате подозрения.
— Виждал съм го преди и неведнъж — отвърна Талрик, като довърши уморено наум: „И повечето пъти съм бил от другата страна на барикадата.“ Тайни съобщения от Империята, лично за Даклан. — Едва ли е нещо важно.
— Но не вярвате да е така?
— Да, не вярвам, но това още не значи, че не е вярно. — Поклати глава. — Как върви обсадата според теб, Лорика?
Полуродната се намръщи, без да сваля очи от него.
— Не съм стратег, майоре. А според вас?
— Ако ме беше попитала вчера, щях да отговоря, че върви добре. Но сега нещо се е променило, а и това съобщение усложнява допълнително нещата. Мисля да поговоря с Даклан.
— Разумно ли е, майоре?
Той се усмихна насила.
— Лорика, аз съм обикновен човек, който обича простите неща. Никой не ми вярва, когато го казвам, но е вярно. Предпочитам всичко да е ясно и просто. Верен съм на Империята, следователно трябва да стоя рамо до рамо с всеки друг, който й е верен, и да посрещна на нож всички, които не са. Съвсем просто правило, както виждаш, но някой се опитва да ми усложни живота. Ще говоря с Даклан, за да разбера какво точно не ми казва той.
Откри Даклан близо до артилерийските позиции, придружен както винаги от лейтенант Харок, неговата сянка.
— Как върви войната, майоре?
Лицето на Даклан бе толкова непроницаемо, че отдалеч крещеше за вина.
— Доста добре, майор Талрик.
— Аз пък реших, че тази сутрин векианците не са съвсем в час — подхвърли Талрик. Даклан стрелна с поглед Харок, после кимна.
— Нямам обяснение. Дочух нещо за лоши сънища, но нищо повече.
— Но не мислиш, че губят апетита си за тази кампания?
— Ни най-малко. — Даклан поклати глава. — Тактик Акалия изглежда доволна от напредъка. Все по-близо са до пробив в стената или успешен щурм.
— Тя е студена жена — отбеляза Талрик. — Предвид броя на жертвите.
— Мравкородните са си такива — махна с ръка Даклан. — Корабите, артилерията, войниците… за нея от значение е единствено победата. Каквото и да е притеснило хората й, явно не е стигнало до нея. Може би колегиумци са измислили някакъв газ, който размътва мозъка. Мравкородните са силни физически, но им липсва нашата силна воля. На тях е по-лесно да се повлияе.
Талрик кимна предпазливо, а после подметна с небрежен тон:
— Чух, че е пристигнал куриер от командването.
Дали някаква сянка не прекоси очите на Даклан, или всичко бе плод на неговото въображение, зачуди се Талрик.
— Нищо тревожно, майоре. Хелерон е паднал, или по-скоро е капитулирал. Крилатите фурии са потеглили към Сарн, така че никой няма да се притече на помощ тук. Колегиум ще трябва да разчита на собствените си сили.
— Това е добре — реши Талрик. — Значи трябва само да изчакаме. — Обърна се и тръгна назад към лагера. Вече знаеше, че Даклан лъже и че неговите дни на блажена простота са отминали безвъзвратно.
Откакто бяха настигнали векианската армия, я следваха от разстояние като сенки, а събитията от първите дни на обсадата проследиха като от най-хубавите места в театър. През цялото време той бе държал главата си ниско, умение, усъвършенствано през годините в съмнителна компания. За разлика от него Фелисе Миен се бе занимавала с делата си спокойно.