Останалите съветници мълчаха замислено.
— Не мога да кажа нищо за боеспособността на въпросната войска, но трябва да се има предвид, че е била мобилизирана от един-единствен лорд. Ако нашите прибързани, хмм, действия доведат до съюз между част от аристократичните семейства в Паешките земи, то…
Помощта бе дошла от неочаквана посока, но Максин побърза да се възползва от нея. Обърна се към централното място в полумесеца от кресла и попита:
— Ваше императорско величество, какво ще заповядате да направим?
Алвдан се отърси от мислите си. Не беше взел участие в обсъждането и Максин знаеше защо. Офертата на комарородния, колкото и неизпълнима да изглеждаше, притегляше вниманието на императора много по-силно от тази скучна дискусия.
— Какво бихте ме посъветвали вие, генерале? — попита след кратка пауза императорът.
— Може би трябва да изпратим официално пратеничество при тези паякородни. Те несъмнено искат нещо от нас, признание или пари. Можем да си купим съдействието им сега, а после да си вземем платеното. Правили сме го и преди.
Имаше някои възражения, но никой не се възпротиви енергично, така че императорът подпечата така предложения план. Четвърта армия щеше да чака в бездействие, което никак нямаше да зарадва генерал Алдер, но пък той беше човек на Рейнер. Славата от завладяването на Равнините щеше да отиде при генерал Малкан, когато той сринеше първо Сарн, а след него и Колегиум. Малкан беше от свитата на Максин и имаше репутацията на най-младия и най-енергичния генерал, с когото Империята разполагаше.
Максин предпочиташе да не свързват името му с Одиса, защото това би предизвикало нежелани въпроси. Все пак улови погледа й и кимна едва забележимо, в знак, че одобрява представянето й. Преди да си тръгне, кимна и на стария Гегевей.
Колкото до мокрицородния, той запъшка и изкриви лице, заохка и заразтрива ставите си, изобщо изнесе цяло представление, което му позволи да стане най-бавно от стола и да си тръгне последен. А когато най-после излезе от залата, Одиса го чакаше отпред.
— Помислих си, че може да си ти — прошепна паякородната. — В съобщението, което получих, се казваше, че лордът има свой човек сред императорските съветници.
— Както самата ти изтъкна — измърмори на свой ред Гегевей, — всеки, който си играе на политика с, хмм, паякородните, рано или късно се оплита в паяжини. — Усмихна се, после продължи: — Ама каква двойка, хмм, предатели сме, нали?
— Спрямо кого? — вдигна вежди тя. — Наистина ли си мислиш, о, учена главо, че знаеш на кого съм вярна аз?
„Дори разговорът с нея чувствам като капан“ — помисли си Гегевей.
Фелиал имаше променливи отношения с морето, а сухопътните му граници не бяха ясно очертани. Гъстата зелена гора, покрай която плаваше лодката им, беше залята в момента, а неспокойната вода се разливаше далеч навътре в сушата, тласкана от прилива. При отлив разперените като паяжина корени на дърветата се оголваха сред кален пейзаж от бразди, вирчета и изхвърлени от морето ракообразни.
Пришълците използваха името, без да правят тънката разлика, но Тиниса знаеше, че Фелиал е името на богомолкородната крепост, а самата гора се нарича Фелиалски лес, така както онова друго място, далеч на североизток оттук, е Даракионски лес. На времето там също е имало крепост на богомолкоидите.
Лодката им често променяше курса си, ту наближаваше дърветата, ту рязко се отдалечаваше от тях, а молецородният рибар засланяше с ръка очи и наблюдаваше внимателно водата. Накрая откри канал между дърветата, насочи лодката по него и след двайсетина метра преметна спирачното въже около един надвиснал клон.
— По-навътре не отивам — обясни той. Тисамон му плати с шепа монети, прехвърли се на един изгърбен корен и се обърна да подаде ръка на Тиниса.
Преходът през наводнената местност не беше от приятните — прескачаха от корен на корен или газеха през размътената от дребни морски обитатели вода и всичко това под постоянната атака на комари, дълги по една педя. Придвижваха се напред с прескоци и препъване, от корен на корен и през кални вади. И водата, и въздухът гъмжаха от твари. Водни кончета се плъзгаха по повърхността на лов за довлечена от прилива риба; пеперуди като опърпани кафяви наметала се щураха из листака в търсене на цветен прашец.