— Паякородната, която те е посрамила, трябва да е била забележителна жена — отбеляза сухо велегласната.
— Не беше като другите от расата си.
— С други думи, успяла е да те заблуди — сви устни старицата. — Не си прави грешни изводи от това, че те приехме отново, Тисамон. Даден ти бе справедлив и премерен шанс да се докажеш. Ако бях решила лично да извадя оръжие срещу теб, нещата щяха да завършат по друг начин.
Тисамон кимна, в знак, че приема аргумента й. Загледаха се мълчаливо в Тиниса — младата жена блокира рапирата на противника си и я изби от ръката му. Богомолкородните наоколо я гледаха с ненавист, но все пак я гледаха.
— Никога няма да стане една от нас. Никога няма да е повече от отвратителна мерзост — заяви за пореден път велегласната. — Ала ти си й предал уменията на народа ни и брошката й е напълно заслужена. — Жената въздъхна, после продължи: — Е, Тисамон, ще ми кажеш ли какво точно искаш? Знам, че не си дошъл само за да се похвалиш с полуродната си дъщеря.
— Искам да говоря със старейшините — каза той. — С всичките. Смятам, че това ще е най-важният разговор, който са водили от десетилетия насам.
Събраха се в сградата на съвета, единствената освен ковачницата, в чийто градеж беше вложена и каменна зидария. Каменни блокове, положени още във Вещото време, се издигаха на метър и половина височина, а често подменяни дървени греди се срещаха в стръмен покрив оттам нагоре, така че всички освен децата, трябваше да се сбутат по протежение на централната ос, ако искаха да стоят прави. Богомолкородните прекарваха повечето си време на открито, сред дърветата, и явно нищо не разбираха от строителство.
Деветима от старейшините на Фелиал се бяха събрали тази вечер — седем жени и двама мъже. Имаше и други, но само с тези бяха успели да се свържат за толкова кратко време. Неколцина носеха знака на оръжемайстори. Тиниса не бе допусната до съвета — чакаше отвън и подслушваше на вратата. Не я бяха убили веднага и това явно беше границата, отвъд която нямаше да отстъпят.
— Тук съм да говоря с вас за Империята на осите — започна Тисамон. — Трябва да сте чули вече за тях, за тези осородни от изтока?
— Чухме — потвърди една от седемте жени, най-младата сред старейшините, но поне десетина години по-възрастна от Тисамон.
— Значи сигурно сте чули и за нападението срещу Тарк, мравешкия град — продължи той.
— Тарк е паднал, знаем за това — каза един от мъжете. — Бежанци минаха оттук. Още не сме чули нищо за Меро и Егел, но не е изключено те също да са паднали.
Тази новина потресе Тисамон.
— Значи положението е дори по-лошо. Ще дойдат и тук.
— Вече идваха — обади се велегласната, която беше и старейшина на Фелиал. — Пратиха свои представители, които да говорят с нас и да сключат мирно споразумение.
— Не бива да им вярвате — подчерта Тисамон. — Знам какво са ви казали. Че вас няма да закачат, че ще пратят армиите си срещу други, срещу враговете ви най-вероятно, дори срещу Паешките земи. Лъжат. Целта им е да завоюват целите Равнини. Те не признават съюзници или неутралитет, само врагове и роби.
— Посланието им наистина беше такова — призна велегласната. — Поне на втория им пратеник. Първият беше убит още на влизане във Фелиал от наш ловец, който нямал време да се занимава с дипломация.
Последното предизвика тих смях. Явно беше някаква богомолска шега, реши Тиниса.
— А вторият? — попита Тисамон.
— Вторият каза същото, което и ти. Че и богомолкородните, и осоидите са воини по природа. Ласкаеше ни, възхищаваше се на оръжията ни. Но нашите провиждащи следяха мислите му и видяха друго там. „Диваци, които живеят по дърветата и се изхранват от лов на диви животни. Диваци, които си плачат някой да ги завоюва“ — това мислеше той, а очите му шареха непрестанно в опит да преценят числеността и силата ни.
— Убили сте го — предположи Тисамон.
— Пуснахме го да се върне при хората си. Преценката му за възможностите ни беше погрешна и докладът му би подвел имперските генерали. Какво по-хубаво от това врагът да те подцени — изтъкна един от другите старейшини.
Тисамон си пое дълбоко въздух и за пръв път си помисли, че започва да разбира дългогодишните затруднения на Стенуолд.
— Не бива да правите същата грешка — настоя той пред старейшините. — Осородните са глупави, тесногръди и са склонни да действат прибързано, но са силни и са далеч по-многобройни, отколкото си представяте вие. Бил съм в тяхната Империя. Виждал съм ги да щурмуват градове. В армиите им има повече войници, отколкото е цялото население на Фелиал с все жените и децата. Ако дойдат тук с мечовете си и огъня на своето Изкуство, то ние ще избием стотици, хиляди от тях, но на тяхно място ще дойдат два пъти по толкова. Ще опожарят гората и ще ни притиснат с бойните си машини, с леталата си и с модерните си оръжия. Разбирате ли какво имам предвид?