Видяното го тласна към решение и по здрач той помоли да запалят факли, качи се на капрата на фургона и се обърна към хората си.
След сражението при селото групата беше набъбнала с още петдесетина души и на повечето от тях Салма още не беше запомнил имената. Повечето бяха селяни, които просто тръгнаха с него, млади мъже и жени, решили да си потърсят късмета далеч от бащините ферми. По пътя към групата се присъединиха и мухородна занаятчийка с все многобройното си семейство, избягала от Хелерон преди осоидите да го завладеят; петимата арбалетчици от Сарн, навярно дезертьори от някой наемнически отряд; кльощав стар паякороден ловец, който всяка сутрин избързваше напред, за да отстреля нещо за ядене; молецородна жена с измъчено лице, която не бе казала и дума, името си дори, откакто се бе присламчила към тях.
Хвърли поглед към Неро, който му кимна насърчително, макар че не знаеше какво се кани да им каже Салма.
Самият той не беше докрай сигурен. Всички го слушаха, чакаха да чуят думите му и това го плашеше. Плъзна поглед от лице на лице — групичката на мухородните гангстерчета, избягалите роби, разбойниците на Фалмес, който бе прегърнал през раменете голямото момиче на Сфайот хлебаркородния. Двамата си бяха легнали заедно още в нощта след сражението при селото, но Сфайот изглежда нямаше нищо против. „Той е силен мъж в много отношения — беше казал хлебаркородният за Фалмес. — Щерка ми можеше да я сполети и далеч по-лоша съдба.“
— Досега ме следвахте — обърна се Салма към слушателите си. — Не съм ви молил. Не съм искал да ви ставам водач, но така се случи, че ви поведох. Не мисля обаче, че можем да продължаваме така. Не бива просто да вървим накъдето ни духне вятърът, защото накрая ще стигнем до задънена улица, без да знаем как сме се озовали там. Нужна ни е посока. Досега се осланяхте на мен да я избирам. Отсега нататък, ако сте съгласни, аз ще приема мястото, което ми отреждахте досега. Ще ви предложа водачество, цел и посока. Но нека първо ви кажа какво имам предвид. Чуйте ме, а после решете искате ли да продължите с мен или не.
Направи съзнателна пауза. „Как изобщо се стигна дотук?“ Нямаше представа, но както сам каза преди малко, така се беше случило.
— Сфайот — посочи Салма към мъжа и хлебаркородният кимна. — Ако срещнем по пътя си хора от твоето семейство, ти би искал да им помогнем, нали?
— Разбира се — потвърди хлебаркоидът. — Без съмнение.
— Разбира се — повтори Салма, — защото са ти роднини. Това е разбираемо за всички ни. Я да видим… — Отправи поглед към мухородните младежи и си избра едно от момичетата. — Чефре, ако срещнем член на вашата банда, ти би искала да го вземем под крилото си, нали?
Чефре кимна предпазливо, но нищо не каза. Мълчаливи бяха в тяхната групичка.
— Би искала — продължи Салма, — заради нещата, които ви свързват. А нещата, които ни свързват, ни правят това, което сме. Фалмес, двамата с теб сме си говорили доста. Имам чувството, че вече те познавам. Ти си човек, който не може да избяга от принципите и от миналото си. Ако срещнем минасец на пътя, твой съгражданин, ти би искал да му помогнеш. Би го направил и преди да ни срещнеш. Ще го отречеш ли?
— Не мога и не бих — отвърна със силен глас Фалмес, макар очевидно да се чудеше накъде бие Салма с тези въпроси.
— Семейството — поде отново той, като наблегна на думата. — Семейството си е семейство, без значение дали ви свързва кръвно родство, другарство, общи корени или една раса дори. Ние се грижим за семейството си и то се грижи за нас. Доскоро мислех, че такива връзки в семейството са характерни само за Федерацията, че само моят народ разбира в дълбочина тази идея. Но тогава още не бях осъзнал какво крепи Равнините. Крепи ги семейството.
Замълча и събра силите си за скока, който му предстоеше да направи.
— Сега ние сме част от най-голямото семейство в Равнините, семейство, което се разраства с всеки изминал ден. Никога не е било малобройно, но и никога не е било толкова голямо. Това е семейството на онеправданите, на жертвите, на отхвърлените, на малтретираните. Вижте ни, от различни земи и различни градове, различни по раса и занятие, но въпреки това сме едно семейство и имаме хиляди братя и сестри, чичовци, лели и деца, които са от нашето семейство и се нуждаят от помощта ни. Помощ, която да ги защити от хора, способни да извършат такива неща. — Обхвана с жест опожареното общежитие и кладата, където бяха кремирали мъртъвците. — Те са наши врагове. Нека и ние станем техни врагове.