— Богомолкородни!
— И не само богомолкородни. — Царицата излезе от машината. — Разузнавачите докладват, че има и молецоиди. Какви са намеренията им? Това ваше дело ли е?
Ахеос отвори уста да отрече, но Че го изпревари:
— Да!
Всички се обърнаха изумени към нея, Ахеос и Спера включително.
— Ваше величество, дойдохме във вашия град с две задачи. Докато Скуто и Спера се опитваха да уредят аудиенция при вас, аз и Ахеос трябваше да установим контакт със… с хора, които поддържат тесни връзки с молецородните от Доракс. Когато се срещнахме с тях за последно, те бяха научили за падането на Хелерон и това ги бе разтревожило сериозно. Казаха, че ще разговарят с господарите си и изглежда… — Сърцето й биеше толкова силно, че й стана трудно да диша. — Мисля, че са приятели.
Вече ясно се виждаше, че новодошлите са богомолкородни. В сравнение с високо дисциплинираната мравешка армия, те изглеждаха като размъкната тълпа, при това далеч по-малобройна от силите на Сарн. Ала видени поотделно картинката се променяше — стройни, корави мъже и жени с копия, лъкове, мечове и бронирани ръкавици със сърповидни остриета като тази на Тисамон. Нямаше двама с еднакви доспехи и въоръжение — едни бяха с кожени жакети, други с кираси, метални нагръдници, ризници от застъпващи се люспи, шлемове с гребени и дори неколцина с изящни метални брони, останки от друга епоха. Ала всички излъчваха едно и също — бяха бойци, готови за война.
Един от тях тръгна без страх към настръхналата редица на сарнианците. По нечута команда на царицата щитоносци и арбалетчици се отдръпнаха да сторят път на пратеника. Че се сепна, познала Сцеле. Стройната богомолкородна жена носеше дълъг жакет, подсилен с метални люспи и подплатен с мек плат, който да заглушава звъна на метал, през рамото й висеше дълъг лък без тетива. Сцеле мина уверено през зяпащите я мравешки войници и се поклони с уважение на царицата им.
— Ваше величество — каза тя. — Нося ви поздрави от Древната съобщност.
— И каква по-точно е тази съобщност, за която говорите? — попита царицата с подозрение. — Никога не съм чувала за нея.
Сцеле се усмихна едва-едва.
— В името се крие известна ирония, защото съобщността съществува едва от пет дни. Ала се обляга на древни традиции, защото изправени пред заплахата на един променящ се свят, ние подновихме стари връзки. Точно както вашият град е в съюз с бръмбароидите от Колегиум, така и крепостите на Етерион и Нетион отново потърсиха мъдрост под крилото на Доракс и молецородните.
— Нова сила на моя праг — отбеляза царицата. — Трябва ли това да ме радва?
— Не съм провиждаща и не мога да гадая в бъдещето — отвърна Сцеле, — освен за едно. Тази войска, която виждате, се събра за един ден от онези, които са готови да чуят призива ни. Тръгваме с вас срещу Империята.
— Колцина сте? — попита царицата, но преди Сцеле да е отговорила, по мисловната мрежа очевидно пристигна докладът на съгледвачите, които бяха използвали времето да броят. — Осемстотин. Осемстотин богомолкородни… и още стотина молецоиди. И ще се биете заедно с нас?
— Ще се бием — увери я Сцеле. — Това е извън всяко съмнение.
35.
През онзи ден Стенуолд имаше повод да си спомни как бе казал на доктор Никрефос, че това можело да изчака до вечерта, защото бил зает с по-спешни неща за вършене.
С особена яснота си припомни първите няколко часа след зазоряване, когато оцелелите бронирани кораби на векианската флота бяха направили нов опит да влязат в пристанището, като избутат с пълна тяга запречилите входа му полупотопени съдове, докато артилерията им обстрелва безпощадно доковете. Понеже отговаряше за отбраната на пристанището, Стенуолд клеча с часове заедно с неколкостотин войници, всеки потърсил укритие зад някой оцелял зид, докато тежките кораби напираха отново и отново, а ревът на пресилените им двигатели се носеше над водата.
Шейсетина от войниците под негово командване загинаха по време на бомбардировката, защото ако ги бе изтеглил извън обсега на оръдията, не би успял да ги върне навреме, за да спрат евентуално векианско дебаркиране на доковете.
А после, малко преди обяд, бронираните кораби се отказаха и се оттеглиха в открити води. Ала за Стенуолд това не беше победа.
Пак тогава се бе сетил отново за доктор Никрефос. Сутринта старецът му се бе сторил крайно развълнуван, плещеше за някакъв артефакт, който трябвало да се опази на всяка цена. Сигурен бил, че е някъде в Колегиум, дори смятал, че може да провиди местонахождението му. Очевидно си вярваше и смяташе каузата си за изключително важна, но на Стенуолд смисълът му убягваше.