— Чуйте ме! — извика той. — Стената ще падне, но това беше неизбежно. Ти, момче! — Кимон посочи към младежа, дотичал със съобщението преди малко, сега прежълтял от страх. — Тичай при другите стени и събери хора с материал за затваряне на пробойната. Тръгвай! — Момчето хукна презглава и Кимон се обърна да изгледа кръвнишки останалите. — Вие обаче ще останете тук с мен, а онези векиански копеленца отвън ще стъпят всеки момент във вашия град, разбирате ли? Ще пробият отвор в стената с оръдията си и ще се изсипят през отвора — войници с по-добри доспехи от вашите, по-добре обучени от вас. Какво ще направите? Ще ги задържите при стената, ето какво. Ще им попречите да влязат в родния ви град. Разбирате ли? Не в моя град. Аз съм кесианец и за нищо на света не бих защитавал друг град, друг освен Колегиум, вашия град, а единствените хора тук, които могат да го опазят, сте вие! Вие, мъжете и жените, които стоите пред мен сега!
Чу силен трясък зад себе си, по-силен от досегашните, видя отражението му в раздвижването сред подчинените си войници… видя и че Стенуолд Трудан държи арбалет за многократна стрелба в ръцете си с изпъната докрай тетива.
— Когато преминат през стената — изрева Кимон, — най-напред ще стрелят с арбалетите, за да си разчистят пътя. Искам щитоносците да минат напред, всеки с що-годе голям щит. Арбалетчиците — зад тях. Майстор Трудан ще прецени кога да стреля, вие ще се водите по него. Ще има купове с отломки от стената. Векианците ще трябва да минат през тях. За вас отломките няма да са пречка, а предимство, от което да се възползвате.
Плъзна поглед по хората пред себе си и видя мъже от градската стража, занаятчии, дюкянджии, продавачи и търговци, докери, портиери, работници имигранти, дребни престъпници, черноборсаджии и шепа професионални наемници.
„Ще трябва да свършите работа — помисли си той, а после: — Ако командвах отряд кесиански морски пехотинци, щяхме бързо да видим сметката на онези копеленца.“
Обърна се и стената падна.
Свечеряваше се, небето тъмнееше. Векианците бяха отложили атаката си за последната минута, но артилерията им най-после си беше свършила работата. Широкомащабното отслабване на зидарията, причинено от петардите, и непрестанният обстрел с требушетите и оловните гюлета бяха отворили пробойни и сега стената се сриваше, цели блокове се къртеха, докато участъците пред и вляво от Кимон не се превърнаха в хаос от раздробена зидария.
— Напред! — ревна той на хората си и когато те не помръднаха, тръгна сам, с надеждата, че срамът ще ги подкара след него.
Катереше се по отломките, а те току хлътваха под краката му. Кимон изведнъж се уплаши, че никой не го е последвал, че е сам, но после вляво и вдясно от него се появиха щитове, сбирщина от десетина различни модела. След миг Кимон се озова на върха на купчината и видя векиански войници да се катерят към него.
— Щитове напред! — извика той и сам се прикри зад своя. Повечето около него направиха същото, но винаги имаше неколцина, които схващаха бавно или смятаха, че имат по-добра идея, и този път това се оказа фатално. Арбалетни стрели се забиха в щита му, три-четири дори го пробиха и ръбатите им върхове лъснаха като инкрустирани в дърво диаманти.
А после Стенуолд се появи иззад него, подпря арбалета си на щита му и натисна спусъка, още двайсетина арбалета стреляха едновременно с неговия, а след миг — още два пъти по толкова. Векианците се катереха по купчината отломки с вдигнати щитове, но въпреки това десетина паднаха с щръкнали от доспехите стрели, а сред арбалетчиците от втората линия жертвите бяха дори повече.
А после мравкородните се юрнаха в нова атака по разместващите се камънаци и Кимон се стегна да ги посрещне, макар сърцето му да се блъскаше в гърдите като напомняне, че е твърде стар да развява кокалите си по бойни полета.
Заби щита си в първия мъж, налетял насреща му, и сблъсъкът между щитовете им беше толкова силен, че векианецът залитна и се търколи назад. Ала друг зае мястото му, и още напираха през пробойната в стената, като река, а после започна сериозната част — тази с мечовете и убиването лице в лице.
Дрезгавият пукот на гвоздистрел изкънтя наблизо — телохранителят на Стенуолд си беше пробил път до втората редица и стреляше яростно по врага почти от упор. Ала Кимон бе потънал в собствената си стихия. Той беше учител, преподавател в Академията, но преди всичко беше майстор на меча. Мравкоидите, които напираха срещу него сега, бяха войници, ала той беше нещо повече и го показа нагледно. Даде им десетина смъртоносни урока, острието му поразяваше като жило на скорпион, напред, наляво и надясно, и скоро войниците наоколо съсредоточиха усилията си върху него, откривайки се за защитниците от двете му страни.