Ала по протежение на фронта сражението не беше в полза на защитниците. Колегиумци се биеха на живот и смърт. Продаваха скъпо живота си, не отстъпваха и на крачка, принуждаваха векианците да плащат прескъпо за всяка педя отвоювана земя, ала мравкородните се сражаваха като един, докато защитниците се биеха всеки за себе си. Кимон усещаше как везните се накланят в другата посока, без значение колко врагове убива и колко умело върти меча си.
— Удържайте! — изрева той. — Удържайте за Колегиум! — В кратките мигове между поредните два удара Кимон постепенно съобрази, че защитниците всъщност се справят по-добре от очакваното, а векианците не се бият с обичайния хъс на мравкородни войници. Имаше нещо в лицата им, нещо измъчено и напрегнато, което притъпяваше устрема им.
За миг фронтът се люшна напред, дали заради насърчителните думи на Кимон, или заради отчаянието на защитниците. Мравкородните войници отстъпиха по сриващите се камъни и атаката им сякаш бе на път да се разпадне, но после се взеха в ръце, както го правеха винаги, и поеха обратно нагоре.
— Удържайте! — извика отново Кимон и като по чудо нещо във векианската атака се пречупи. Стотиците, които напираха да влязат през пробойната, вече не бяха там. Нещо явно бе раздвоило вниманието на врага.
Кимон усети удар в гърдите, нещо бе забърсало с трясък ръба на щита му. Изви очи надолу и зърна потрепващия край на арбалетна стрела, пробила ризницата му. Болката беше тъпа и много по-слаба от очакваното.
Фронтът на защитниците се разпадаше, макар че всички мравкородни в подножието на купчината отломки се обръщаха на север, опитваха се да тръгнат натам, но налитаха на съседите си, очевидно до един фокусирани върху едно.
Нещо го удари по главата, шлемът му издрънча и Кимон политна назад. Щеше да падне на земята… не, Стенуолд го прихвана. Стенуолд и неговият сарниански телохранител, които го изнасяха на ръце.
— Фронтът… — успя да изхъхри той.
— Не мърдай — каза му Стенуолд. После добави още нещо, но макар да виждаше как устните му се движат, Кимон не чу нито дума.
Пое си дъх да го смъмри, че говори толкова тихо, но въздух нямаше и Кимон разбра, че стрелата е пронизала не само ризницата, а и дробовете му. Небето горе потъмняваше много по-бързо, отколкото можеше да го стъмни настъпващата нощ.
Кимон протегна мислите си навън с отчаяната надежда за един последен контакт с човек от своите, но напразно, защото беше последният кесианец в Колегиум. И когато умря, макар и в ръцете на Стенуолд, умря сам.
Стенуолд вдигна очи, обхвана с поглед линията на защитниците и… невероятно, но факт, фронтът още държеше. Мравкородните изглежда се оттегляха, а колегиумци крещяха възторжено, че Сарн е дошъл, най-после е дошъл.
Стенуолд хукна напред. Представяше си как целият хоризонт е потъмнял от съюзническата войска, но вместо многохилядна армия видя само шепа сарниански машини, напредващи към пробойната в стената. Само две все още се движеха, от третата беше останала разкривена коруба, обгорена от артилерийско попадение. Ала двете оцелели автовозила се движеха с главоломна скорост, назъбените им вериги дъвчеха спечената пръст. Стенуолд видя как векианските войници от първата редица сключват щитовете си в абсурден опит да спрат настъплението.
Артилерийски снаряди западаха около машините, едната понесе тежък удар, който продъни корпуса й отстрани, но не успя да я спре. А после дойде ред автовозилата да открият стрелба и балистите им отвориха дупки в стената от щитове. Наблизо имаше векианска обсадна кула, издигната наполовина, и единственото сарнианско автовозило, което не беше пострадало до момента, свърна право към нея. Последва грандиозен сблъсък, който огъна предницата на возилото и смаза непоправимо повдигащия механизъм на кулата. Хора и метални парчетии заваляха от платформата й.
Сарнианските автовозила продължиха неумолимо напред. На Стенуолд му се искаше да затвори очи, за да не гледа, но така и не успя да отлепи поглед от невероятната гледка. В стремежа си да унищожи автовозилата, векианската артилерия засипваше със снаряди собствената си пехота, а после, понесени от неудържимата си инерция, двете машини се врязаха в най-гъстото струпване и стотици векиански щитоносци паднаха премазани под веригите им.