И въпреки това я беше подценил. Не я опозна добре и я забрави.
Какви думи само му каза — не съм те смятала за лъжец. Едва ли някога щеше да ги забрави. Беше объркан. Толкова объркан, че когато я погледна, видя в очите й свое жалко подобие.
Конър изруга и се изправи. В края на краищата тя също бе една от тях и той не биваше да го забравя. Навремето смяташе, че е наивна. Как само му говореше за Майкъл, когато бяха в Тамагуа. По всичко личеше, че мрази и приятелите му, и това, което вършеше. Проклинаше го, а сега говореше така, като че ли не знае истинската роля на брат си в бандата на Моли. Та той беше екзекуторът! Дали се преструва? Дали и тя лъже също като него? Дали разбира, че именно Майкъл е бил изпратен да убие любовника й? Дали би го предупредила?
Без съмнение би го направила. Конър затвори очи. Сигурно вече е отгатнала, че той е предателят. Това не го беше пресметнал добре. Смяташе, че тя все още държи на него, дори, че все още го обича.
Конър въздъхна дълбоко. Какво разбираше той от любов? Какъв опит имаше? Досега бе обичал единствено баща си.
Знаеше обаче как да ухажва една жена — да я целува и да я прелъстява с думи, да докосва тялото й. Помнеше как Сари изгаряше от допира му и ако отново трябваше да заложи на всичко това, щеше да го направи.
Конър се усмихна. Този път няма да изпусне Майкъл Дойл. Ще го изправи лице в лице с правосъдието — собственото си правосъдие. Без значение какво би му коствало.
Четвърта глава
Беше време за обяд. Сари си тананикаше и се суетеше около тенджерата с варени картофи. Вдигна внимателно похлупака и надникна. Бяха почти готови. Премести купата с тестото по-близо и сръчно го разбърка — беше позасъхнало и по краищата имаше коричка. Оформи малки топчета и ги пусна в тенджерата. Трябваше да се сварят заедно с картофите.
Погледна чичо си и изтри брашнените си пръсти в престилката. Чарлз се беше сгушил на стола до шкафа с книгите. Дишаше равномерно и похъркваше. Плетеният шал бе паднал от раменете му, а главата му бе клюмнала. Сари почувства прилив на нови надежди. Точно от това се нуждаеше чичо й — сън, от който да се възстанови. Дано и сънищата му са приятни, защото нейните не бяха. Споменът за миналата нощ помрачи лицето й.
Цяла сутрин се опитваше да се примири с факта, че Конър е тук и че ще остане. Все още не можеше да повярва, че единствената причина, поради която настояваше да го приемат, е именно да я защити. Изостави я преди повече от година. Отиде си, без да каже дума дори. Просто изчезна. Сари знаеше, че ще се върне, сигурна беше в това. Отначало си мислеше, че се крие от убийците. Тя го беше предупредила, че бандата го подозира в предателство. Тя го беше предупредила, не някой друг. Сари вкопчи пръсти в престилката си, за да се овладее и преодолее гнева си. Ако това, което знаеше сега, го бе научила още тогава, щеше сама да насочи хората на Майкъл по следите на Конър Рорк. Но тя нямаше откъде да го разбере. И го чакаше. Проверяваше нервно в пощата за съобщение. Живееше с надеждата, че ще й се обади. Тъкмо тогава арестуваха Евън и тя осъзна, че това, от което най-много се страхуваше, е самата истина — Джейми О’Брайън беше предател. Тогава разбра, че той никога няма се върне при нея.
Сари въздъхна. Сега трябваше да има едно наум. Той не се е променил, не би могъл да се промени. Веднъж вече я беше излъгал. Защо да не я излъже още веднъж?! Защо ще иска да я защитава от бандата на Моли? Дори когато бяха в Пенсилвания и тя беше изпаднала в още по-голяма опасност, той не се беше загрижил чак толкова, както сега. Самото предателство на Евън бе достатъчна причина да я убият. Ами ако Конър беше дошъл да се увери, че когато дойдат, наистина ще я убият? Сари се усмихна едва забележимо. Погледна през прозореца и го видя да пресича двора. Приближаваше към къщата. Памучната риза стоеше изпъната на раменете му. Носеше тъмна кърпа на врата си, а краищата й се вееха около лицето му. Нито шапка, нито палто, въпреки че денят бе доста студен. Вятърът развяваше кестенявите му коси. Тази гледка я върна назад във времето, когато стоеше до прозореца в очакване да го види отново. Колко искаше да забрави онези дни! Но когато се опита да вдигне тенджерата със супата, ръцете й се разтрепериха. Остави я. Парата близна лицето й. Вратата изскърца и студът проникна вътре. Конър влезе. Сари се обърна към него. Той я наблюдаваше. Неочакваното докосване на сините му очи я обърка и притесни отново. Но само за миг…