Отмъщение. Само това има смисъл сега. То е най-важното. Конър притвори очи. Искаше му се да мисли за Сари като за враг — та нали тя бе сестрата на убиеца!
— Не за това те повиках да дойдеш с мен — строгият глас на Чарлз прекъсна мислите му и го върна към действителността.
— Така ли? — попита той учуден.
— Да, исках да поговорим за Сари.
Чарлз тръгна бавно напред, но не го погледна. Беше извърнал глава настрани, а ръцете си беше сложил отзад. Конър реши мълчаливо да го последва. Тогава Чарлз се спря, сбърчи вежди и се вгледа в далечината.
— Не одобрявам това, което направи с нея — изрече той най-накрая и прехапа устни.
Конър въздъхна.
— Не съм и помислял такова нещо.
— Не те ли учуди фактът, че съм на твоя страна!
Конър вдигна рамене.
— Реших, че и ти си на същото мнение като мен — Сари трябва да се защити и да се опази от онези бандити.
Чарлз кимна и продължи:
— Да, но има още нещо, което трябва да знаеш. След онзи случай Сарилин не беше на себе си, стана неузнаваема и вече не е същата.
— Не съм изненадан — Конър се опита да запази гласа си спокоен. — Сигурно й е било доста трудно, след като арестуваха Евън.
Чарлз го погледна право в очите.
— Не всичко ти е известно, приятелю.
Тъкмо обратното, помисли си Конър. В гърлото му отново се събра горчивина, може би защото тогава не успя да й помогне. Събра обаче сили да изрече думите, които отдавна напираха в него:
— Ами Майкъл? Какво стана с него?
— Беше й много трудно. Загуби едновременно и брат, и съпруг — отвърна Чарлз натъжен. — И то по какъв начин!
Конър се втрещи.
— По какъв начин? Майкъл нали е жив?
— Да, да, жив е! Но изчезна вдън земя.
Но не е мъртъв, помисли си Конър. Пое дълбоко въздух и каза:
— Направих това, което се очакваше от мен, Чарлз. Затова не се извинявам. Аз съм агент на Пинкертън. Това ми е работата.
— Да, но ти също живееш със спомена за това, нали? Не искам да те съдя, Рорк. Единствената ми грижа е Сари. За нея се безпокоя.
— Аз съм тук, за да я защитя — прекъсна го грубо Конър. — Можеш да бъдеш сигурен, че ще направя всичко възможно, за да я опазя.
Господи, колко лесно е да се изричат лъжи!
— Месеци наред живеехме в страх. Тя беше непрекъснато напрегната. Искам това да свърши. Искам тя отново да бъде щастлива.
Конър замълча. Прекалено много изискваше Чарлз от него. Не беше нещо, което можеше да направи за Сари. Дори не го желаеше. Не нейното щастие бе важно за него.
— Тя беше щастлива с теб, Рорк.
— Това не беше истинско, Чарлз.
— Така ли? — лека усмивка премина по лицето му. — Сигурен ли си?
Сигурен ли е? Конър се опита да премисли, да си припомни чувствата, които ги свързваха и усещането, докато я целуваше или я държеше в прегръдките си; това не можеше да се забрави…
Тя му беше опора винаги, когато се нуждаеше от нея. Известно време си мислеше, че я обича. И досега не можеше да си обясни тази любов. Дали беше истинска? Или поредната роля? Но каквото и да е било, то очевидно вече не съществуваше. Той просто изпълняваше задълженията си. Поредната задача.
Тази мисъл не го успокои, но скоро пред очите му отново изплува онази ужасна нощ — таванът над него се пропуква и се срутва; облаци прах и пламнали греди, всичко гори и се руши; безпомощният вик на баща му…
Ето това имаше значение за него! Това бе истинско!
Горчилката отново се насъбра в гърлото му.
Пета глава
Конър възнамеряваше да изчака ден-два и тогава да пристъпи към плана си. Беше решил да попита Сари за брат й съвсем непринудено, в обикновен разговор, без да привлича вниманието към себе си. Щеше да му е от полза и да може да претърси къщата за писма, бележки или поне някакви снимки, нещо, което да му подскаже къде се намира Майкъл и дали скоро ще се появи. Но дори и това не направи.
На другия ден стана рано, но вече бе закъснял. Сари и Чарлз закусваха. До обяд бяха заедно и чак след това Конър остана сам. Сега вече можеше да започне да търси. Сари отиде в градината да извади картофи, а Чарлз заяви, че ще подремне малко. Конър се облегна лениво на стола си и нищо не каза. Единственото, което трябваше сега да направи, бе да чака другите двама да излязат.
Дългоочакваният момент настъпи и Конър започна. Реши да не прибързва и да бъде внимателен. Най-напред огледа стаята — искаше да открие някакви следи, които да му подскажат къде могат да бъдат пъхнати бележките или писмата. За съжаление такива места имаше в изобилие. Три пънчета бяха подпрени до стената, покрита с хартии. Те затискаха похлупаците на прозореца и не пропускаха влагата. Няколко реда с книги и вестници заемаха почетно място до плетените столове, а в ъгъла до тях се мъдреха дузина кутии. Във всяка част на стаята цареше безпорядък. Само мисълта за преравянето го изтощаваше. Господи, какъв хаос!