Конър притвори очи и си спомни предупреждението на Евън за съпругата му: „Тя не харесва приятелите ми, така че я дръж настрана.“ Имаше смисъл в това, но тогава, а сега… Сари наистина ненавиждаше приятелите на съпруга си, осъждаше тяхната жестокост, осъждаше и брат си, но никога не престана да го обича. Или Конър просто се заблуждаваше? „Той като че ли потъна вдън земя.“ Но е възможно и да го лъжат, за да го отклонят от следите на Майкъл. Добре премислен ход. Това като че ли си остава най-вероятното предположение. Сари не искаше да говори за Майкъл, но в същото време обвиняваше него в измяна. На кое да вярва?
Сари Травърс обаче му припомни един доста отдавна забравен урок — опасно е да не вярваш на никого. Познаваше цената на риска; сладостта на тялото й и думите, които трябваше да прошепне, за да може тя да се отпусне; силата на страстта, която ги изгаряше. Този път щеше да се предпази от всичко това, но трябваше да я прелъсти отново, за да може тя да му се довери и да предаде единственото, което го интересуваше — Майкъл.
Конър притвори очи. Тъмнината го успокои. Този път няма да пропусне нито един шанс. Няма да се терзае и да изпитва вина, когато си тръгне. Този път не!
Шеста глава
Сари чу приближаването на дилижанс. Сърцето й заби силно и бързо. Спомни си кошмара, когато непознатите се втурнаха в къщата, и я обзе паника. Зачуди се къде може да избяга и да се скрие. Беше в градината и вадеше картофи. И тогава зърна Конър, който тичаше от хамбара към къщата. Застана на входната врата и се загледа по посока на дилижанса. Дори отдалече се виждаше напрежението, изписано на лицето му.
Дилижансът наближаваше фермата. Вече се виждаше по-ясно. Страхът на Сари изведнъж се изпари и сърцето й се изпълни с радост. Не беше нито някой от бандата на Моли, нито пък Майкъл. Бяха Джон и Мириам Греъм, най-близките им съседи. Сари се усмихна, остави лопатата и изтри ръце в престилката си. Отдавна не се бяха виждали, а и от доста дълго не бе разговаряла с жена.
Тогава отново погледна към Конър. Как щеше да им обясни неговото присъствие тук? Какво щеше да им каже за постоянния си страх? Прииска й се семейство Греъм да бяха обърнали файтона си и да си бяха тръгнали, без да кажат и дума дори. Докато в главата й се въртяха тези объркани мисли, Джон спря конете, а Мириам скочи на земята и забърза към Сари с грейнало от щастие лице, говорейки й нещо, което тя не чуваше.
— … тъкмо отивахме в града и решихме да ти се обадим. Искаш ли да ти купим нещо? Толкова исках да те видя! Господи, колко уморена изглеждаш! Много ли си заета в момента?
Мириам говореше толкова бързо, че чак се задъхваше. Сари се усмихна и се изправи.
— Не, не съм уморена. Ще останете с Джон на кафе, нали? Пък и обядът скоро ще бъде готов.
— Не, не мисля, че… — Мириам погледна назад, където съпругът й и Чарлз разговаряха и се засмя. — Добре, с удоволствие! Толкова време не сме се виждали. Донесох ти „Lady’s Books“.
Сари също се усмихна:
— Ще го прегледам някой друг път.
— Разбира се — кимна Мириам. — Аз лично съм си набелязала около двадесет модела — всичките за танците по Коледа. — Тя се засмя тихо, но изведнъж се сепна и с огромно удивление запита: — Мили Боже, кой е онзи там?
Сари почувства, че сърцето й спира. Проследи погледа на Мириам и разбра, че е забелязала Конър. Той вървеше право към файтона. Стъпваше уверено и тъкмо това я подразни още повече. Чарлз си говореше с Джон. Не минаха и десет секунди и двамата бурно се разсмяха в отговор на нещо, което Конър им беше казал. Лицето й помръкна. О, този чар! Не беше много трудно човек да спечели Джон, още повече че Конър умееше толкова бързо да се сприятелява, но кому беше нужно това?
— Добре ли си, Сари?
Тя вдигна глава към Мириам, която я наблюдаваше в недоумение.
— Нищо ми няма.
— Кой е онзи?
— Конър Рорк… стар приятел…
— Стар приятел? — попита Мириам заговорнически.