Взе едно от списанията, които Мириам й беше донесла да разгледа, и го сложи на масата. Поостаряло, но и то бе нещо за нея — тя самата нямаше почти никакви списания. Разгърна първата страница и се загледа замечтано в красивите облекла на жените — нежно прилепнала към талията коприна и тафта, богато украсени със скъпоценни камъни кадифени рокли, изключително красиви огърлици. Никога в Тамагуа не бе виждала такова великолепие, въпреки че много дами от Филаделфия се обличаха по модата. С Евън бяха отишли в града за медения си месец. Тогава той дълго се смя на почудата, с която тя оглеждаше всяка дама. Беше обещал да я облече по същия начин, за да стане още по-красива от тях; искаше да й купи рокля с много дантели, с бродирана коприна около врата, със стегнат корсаж, широка пола и наметка от брюкселска дантела. Прелистваше страниците, но в ушите й звучаха думите на Евън, когато се възхищаваше от богатите и красиво облечени дами: „… и много пера, Сари, големи пера от щраус, също като тези на шапката на мисис Тауншънд — това бих искал да има майката на моя син.“
Сари отново потъна в спомените си. Тогава наистина бяха щастливи, през първата година от брака им. После тя изгуби бебето и не можеше да има друго.
— Тази наистина ми харесва.
Сари се сепна. Конър! Гласът му бе плътен и дрезгав. От вратата влизаше студен въздух и това й помогна да се върне към действителността. Тя затвори списанието.
— Аз… Как ме изплаши!
Конър затвори вратата и тръгна към нея. Улеснен от уплахата й, той взе списанието и се загледа в него.
— Ти четеш „Lady’s Books“? Да не си решила да си шиеш нова рокля?
— Не, не съм — тросна му се Сари.
Конър отиде до печката и взе едно парче хляб, останало от обяда; списанието беше все още в ръката му.
— Чарлз ми каза, че ще има коледно празненство с танци. Трябва да си направиш красива рокля, нещо, което не е кафяво.
— Това е любимият ми цвят.
— Аз пък не го харесвам.
Конър отчупи малко от хляба и по пода се посипаха трохи, но той не им обърна внимание и продължи да разглежда списанието.
— А, ето тази ми харесва — кимна той. Непринуденото му държание и приятелският тон объркаха Сари така, че тя не знаеше какво да отговори.
— И какво от това! Аз не съм свикнала да се обличам за…
— Просто погледни ето тази — настоя той.
Тя проследи модела, който сочеха пръстите му — беше вечерна рокля с къси ръкави и четвъртито деколте с богата дантела.
— Да, красива е, но…
Той дръпна един от столовете и се настани плътно до нея. Сари усещаше топлината на тялото му. Панталоните му се изпънаха по бедрата, преди да седне. Беше толкова близо, че можеше да чуе как преглъща. Усети дъха му. Дрехите му все още бяха пропити с вечерен хлад. Миришеше на мускус, примесен с уханието на сено. Пръстите й изтръпнаха. Това чувство на притесненост я объркваше още повече. Припомняше й предишните времена. Гърлото й се сви.
— Какво правиш?
— Помагам ти да си избереш най-прекрасната рокля от списанието.
Сари въздъхна.
— Това не ме интересува.
— А аз искам да си представя как би изглеждала в други дрехи, по-различни от тези, с които стоиш вкъщи.
— Продължавай да си представяш, винаги това си правил. Тук няма стая с премени.
— Премени? Каква смешна дума! А може би точно това липсва — засмя се нежно той.
Сари продължаваше да се чувства притеснена. Това беше нещо, с което не можеше да се пребори. Тази неочаквана интимност… тази близост… така й напомняше за времето, прекарано с Джейми. Тя затвори очи. Стига!
— Къде е чичо?
— В стаята си.
Конър постави списанието пред себе си и продължи да го прелиства усмихнат.
— Хайде, Сари, концентрирай се. Намери нещо, в което да се чувстваш леко и удобно за танците на Коледа. Разбира се, не е много лесно да се избере подходяща дреха. Пък и не знам доколко можеш да разчиташ на вкуса ми, но поне можеш да ми кажеш дали съм прав, или греша.
Усмивката му беше съблазнителна, но пламъчето в очите му й беше познато до болка. Тя преглътна и грабна списанието.