— Не ми е до списания сега.
— Тогава да поиграем. Все още е рано, моля те, не ме изпращай пак при кравите — предпазливо помоли той.
Сари замълча. Пред очите й изплува отдавна забравено място. Евън беше отишъл в града и Джейми, онзи, когото познаваше, а не този непознат Конър, седеше на прага на къщата. Едната му ръка бе на гърба, а с другата се мъчеше да я стигне. „Ела тук, любов моя. Ела и седни до мен. Още е рано.“ И тя беше отишла, беше се сгушила в ръцете му, а той я бе прегърнал през раменете. Споменът като че ли я омилостиви и тя каза:
— О, така ли? Значи все още е рано…
— Да, ще потърсим роклята, която най-много ми харесва, а ти ще ми кажеш дали е достатъчно семпла за партитата тук, в Колорадо.
— Едва ли ще открием такава рокля — тя се замисли и продължи. — По-вероятно е да намерим нещо, което ще подхожда на приемите в Денвър или пък… — тя прелистваше бързо страниците.
— Почакай, спри за малко! Ето тази! — силната му ръка и попречи да разлиства нататък.
Тя се вгледа в рисунката.
— Кадифена гарнитура? Глухарчета? Не! — твърдо отрече тя.
— Тогава тази. Харесвам копринените яки.
Тя се разсмя.
— А би ли ти харесало да прекараш часове наред в шиене? Ще трябва да ми помагаш — трудно й беше да устои на смеещите се сини очи.
— Не, вече съм фермер, Сари, нямам излишно време за други занимания. Така поне ми каза чичо ти.
— Тогава ще бъде без бродерия.
Той се наведе към нея, взе списанието и докато й показваше илюстрацията, гласът му зазвуча още по-прелъстително.
— Няма да спорим повече — тази рокля ще бъде. Говоря сериозно. Ще намериш кой да ти я ушие.
Дъхът й спря. Роклята беше наистина красива — с богати буфан-ръкави, които завършваха с дантела и бродирани цветя по коприната; нежни къдрички обточваха горната част и се спускаха надолу; но панделките просто заковаваха погледа. Наистина красива вечерна дреха, подходяща за истинска дама. Щеше да й стои добре, в това нямаше никакво съмнение; беше убедена, че е така. Подобна бе роклята й, с която беше, когато срещна Джейми О’Брайън за първи път.
— Не, не и тази — промълви със странен глас Сари.
Конър се разсмя. Смееха се и очите му, но синият им цвят бе станал особен, по-тъмен. Гледаше я право в очите.
— Никога няма да забравя как изглеждаше онази нощ, когато те видях за първи път. Ти грееше и красотата ти озаряваше цялата стая.
— Тогава бях с Евън.
— Как само му завиждах. Нямаше жена в Тамагуа, която да се сравни с теб.
Думи, думи, думи.
Сари усети, че нещо стяга гърлото й. То й пречеше да продължи да говори; задушаваше я. Светлината на лампата просветваше през косата му и я позлатяваше.
— Казвам това, което мисля. Не си ли спомняш? Поканих те да танцуваме, а ти ми отказа — той се усмихна нежно. Гласът му беше искрен.
— За мен ти беше убиец. Евън каза, че си убил някакъв човек в Бъфало.
Дори тогава й беше трудно да го повярва. Толкова нежен, весел и непринуден убиец?! Спомни си как изглеждаше тогава — чист, спретнат, гладко избръснат; стоеше насред стаята; черната му коса бе паднала на челото. Разказваше някакви весели истории със силен ирландски акцент, а мъжете около него се смееха. Точно това я привлече непринуденото му държание. То бе неговият чар. Усещаше, че я грози опасност, но не се отдръпна. Бавно преглътна.
— А какво стана с брат ти? Още ли е в затвора?
— Брат ми? — За миг Конър се почувства объркан и мекото синьо в очите му потъмня.
— Ами брат ти, онзи, заради когото беше убил човека в Бъфало.
— Аха… Конър замълча, а после отговори нежно: — Сари, аз нямам брат.
— Нямаш?!
— Нямам.
— Но, как така… Но ти ми каза, че се е наложило да убиеш онзи човек, защото е трябвало да защитиш брат си. Как му беше името… Арон, нали?
Той не отговори. Мълчеше. Сари поруменя.
— Каза, че си напуснал Бъфало, за да не се измъчват родителите ти.
Погледът му беше замислен.
— Това не бях аз. Това се отнасяше за Джейми.
За миг Сари усети, че не може да си поеме въздух. Не знаеше кое е лъжа и на кое да вярва. Дали всичко е било измислица? Не, сигурно не. Всички тези тайни, които споделяха помежду си, когато ръцете и телата им бяха вплетени едно в друго всичките приказки за бедното му семейство, за страданията на майка му, за брат му, който беше изпратен невинен в затвора. Как е могъл да я лъже така! А тя го слушаше с насълзени очи, споделяше мъката и болката му. Беше обичала този мъж. А сега се оказва, че всичко е било измислица, добре скроен план и добре изиграна роля — Джейми О’Брайън не беше мъжът, за който се представяше, но защо трябваше да я лъже? Едва сега осъзна, че тя въобще не познава Конър Рорк.