— Имаше ли поне малко истина в онова, което ми каза за себе си?
Гласът й беше напрегнат, но тих. Видя как Конър прехапа устни и после извърна глава.
— Не.
— Съвсем нищо?
— Какво искаш да ти кажа, Сари? Бях такъв, какъвто се искаше да бъда. Казах ти това още в началото, когато се върнах.
— И всичко това е било само една лъжа?
Конър погледна настрани и пое дълбоко въздух.
— А какво е истината за теб? Кой е искрен? Нещата не са такива, каквито изглеждат, Сари, и ти трябва да го знаеш. Да, излъгах те, защото така трябваше — той се поколеба за миг и гласът му се сниши. — Господ ми е свидетел, че единственото, което искам сега, е да ми повярваш.
Сари се изсмя.
— Да ти повярвам? Как? Заради какво?
Не можеше да устои на погледа му. Цялата гореше.
— Аз съм Конър Рорк, това е истина, Сари, няма лъжа, няма измама. Тук съм, за да ти помогна, да те защитя. Върнах се, защото искам отново да бъдеш с мен.
Сари стана, почти се олюля в бързината си. С несигурни стъпки отиде до печката. Не можеше да го погледне. Думите му разкъсваха душата й. „Върнах се, защото искам отново да бъдеш с мен.“ Спомените я връхлетяха, но този път всичко беше много по-мъчително. Видя лицето му, надвесено над нейното; чу нежните думи, които толкова пъти й бе шептял; усети косата му върху раменете си… Сари въздъхна и затвори очи, но спомените не изчезваха. Всяко негово докосване я оставяше без сили, не можеше да се съпротивлява, подчиняваше се дори на усмивката му. Това бе привличане, което щеше да властва над нея през целия й живот. Дори фактът, че бе предал приятелите си, не можеше да го премахне. Затова го мразеше, защото чувствата й към него бяха по-силни от самата нея, защото не беше в състояние да се контролира. Искаше да забрави миналото; искаше да забрави какво са били един за друг. Но желанието, и влечението, и страстта не бяха угаснали.
Ръцете му докоснаха бедрата й. Сари подскочи и бутна каната с кафе. То се разля по масата и опръска дрехите й. Искаше да избяга от него. Мразеше ръцете му…
— Проклет да си! Виж какво направи!
— И какво съм направил? — нежна усмивка озари лицето му. — Защо се страхуваш толкова много от мен, любов моя?
Сърцето й замря. Дишането й се забави. Усети тежест.
— Не се страхувам от теб.
— Наистина ли? Тогава защо подскочи така? — попита Конър и пристъпи към нея.
Сари отстъпи назад, но вече бе до стената.
— Ти… ти ме изненада!
— Изненадал съм те? — Той продължи напред, докато тялото му докосна нейното. — Разбирам. Е, сега вече няма от какво да се плашиш. — Той хвана брадичката й и я приближи към себе си. Сари отчаяно се дръпна, но той бе прекалено близо. Тя се плъзна покрай него, само и само да избегне допира му, но се опря в печката. Кракът й се закачи във вратичката и Сари политна настрани, опирайки ръка на горещата плоча. Рязко се дръпна назад.
— По дяволите!
— Господи, какво направи? Дай да видя ръката ти! — Конър се опита да я задържи, за да не политне отново към печката и хвана ръката й. Сари се отдръпна.
— Достатъчно болка ми причини, спри вече!
— Дявол те взел, Сари, позволи ми да видя! — Той изви ръката й, за да може да я види от вътрешната страна — там червенееше петно, което ставаше все по-голямо.
— Къде има мазнина?
Сари кимна към полицата. Очите й запариха от напиращите сълзи. Както държеше китката й, Конър взе кутията с мазнина и гребна от сиво-бялата смес. Намазаната червенина ярко заблестя.
— Ето така. Къде има парцал?
— Няма нужда да го превързваш.
— Не ми казвай кое е нужно и кое не. Къде има парцал?
— Ей там, в кошницата — отвърна тихо Сари и посочи към ъгъла, където държеше шивашките си принадлежности.
Той се отдалечи за малко от нея, за да вземе някакво парче. Там, където бяха пръстите му, почувства студенина. Сари хвана китката си и се загледа в него. Конър продължително рови из кошницата, докато накрая откри една бяла риза, пожълтяла от времето. Беше скъсана на гърба и това го улесни.
— Ела и седни тук.
Ръката започваше да я боли още по-силно и тя се подчини, без да противоречи. Той дръпна стола зад нея и положи нежно ръката на облегалката. След това внимателно обви раната с парчето плат.
Господи, тази нежност и загриженост щеше да я съсипе! Коремът й се сви на топка; топлината в стаята я задушаваше. Сари пое дълбоко въздух; слабостта я превзе изцяло, докато Конър обвиваше парчето около ръката и пръстите му я докосваха. Тя вдигна очи нагоре; не искаше да гледа към него; помисли си, че ако вижда тавана, а не лицето му ще може да се овладее и да диша по-спокойно. Но очите й се приковаха на яката му; копчетата бяха разкопчани и при всяко движение тя се разтваряше; можеше да види вдлъбнатината на гърдите му и тъмния мъх, който ги покриваше и стигаше чак до врата му. Опита се да отмести ръката си, но той я държеше здраво. Престраши се и го погледна — Конър завързваше превръзката; очите му бяха изпълнени с нежност, но щом срещна погледа й, станаха сериозни.