„Кристабел“. Като момиче това бе любимата й книга. Глупава романтичка!
Конецът се завърза и Сари силно го дръпна; беше прекалено увлечена да слуша и не обърна внимание дали не се скъса дрехата. Спря за малко и се опита да се успокои, но гласът му продължаваше да се докосва до всеки неин нерв. Колкото повече се бореше да не се поддава на влиянието му, толкова по-трудно й беше да устои на изкушението. Той срина всички прегради, преди да беше успяла да ги изгради.
С всеки изминат ден й ставаше все по-мъчително. Непрекъснато мислеше за Конър Рорк; припомняше си какво означаваше той за нея и колко мъка й беше причинил. Уверяваше я, че това му било работата, че е бил длъжен да действа така. Понякога си мислеше, че точно това е искала да чуе, а после й опротивяваше. Може би той никога не е изпитвал никакви чувства към нея, просто я е използвал? Спомни си предишната вечер. Помнеше абсолютно всяка негова дума: „Довери ми се, любов моя.“ Имаше толкова много въпроси към него, искаше да научи всичко, свързано с Конър Рорк, да разбере що за човек е, как се чувства и какво изпитва. Дали беше честен, или отново я заблуждаваше?
Конър дочете поемата. Внезапната тишина изпълни всяко кътче на стаята.
— Ти четеш прекрасно — каза Чарлз съвсем тихо, но въпреки това тя се сепна.
Усещаше погледа му, но срещна очите му неохотно.
— Наистина четеш много добре — съгласи се тя.
— Сари може най-правилно да прецени. Това е любимата й поема — допълни Чарлз.
— „Кристабел“?
Сари кимна. Нещо отново беше заседнало в гърлото й и тя не можеше да преглътне.
— Харесваше ми, когато бях момиче.
— Харесвала ти е? — повтори Конър.
Тя извърна глава. Искаше да се овладее.
— Е, сега има много по-важни неща от четенето на поеми, които са толкова…
— Романтични?
— Не съм казала такова нещо.
— Разбира се, че не си — усмихна се той, прелиствайки страниците нататък. — Да прочета ли още нещо?
Чарлз се усмихна.
— Никаква поезия повече тази вечер. Нека да поговорим. Отдавна не сме го правили — да седим и да разговаряме. Какво ще кажете?
— Да поговорим, а? — Конър внимателно затвори книгата. Очите му присветнаха предизвикателно.
— Може би нашият гост не одобрява това, чичо — подхвърли Сари. — Нашата компания едва ли може да се сравни с тази в Чикаго.
— Чикаго си има своите предизвикателства — съгласи се Конър и лицето му се озари от широка усмивка. — Смятам обаче, че Колорадо не му отстъпва.
Сари преглътна. Безполезно беше. Тя не можеше да се съсредоточи. Той я превъзхождаше. Тя сгъна ризата, която вече бе готова, и я остави в кошницата при другите дрехи. Погледна чичо си, но той не й обърна внимание. Беше се замислил — или не разбираше намеренията на Конър, или просто не искаше да ги разбере. Чарлз стана. Подът изскърца и люлеещият се стол се удари в стената. Той се протегна и отиде до прозореца.
— Навън е доста студено. Колко е различен климатът тук.
Сари видя, че чичо й е дълбоко замислен.
— В Тамагуа също беше студено — каза тя.
— Но не като тук. Тук вятърът е по-силен, там никога не е духало така.
— Липсва ти Тамагуа, нали? — попита Конър с мек глас.
Чарлз се обърна и погледна през рамо.
— Nein — въздъхна той. — Nein, не ми липсва. Това място също е хубаво. Всяко кътче си е красиво посвоему. Бих искал и Бърджис да можеше да го види.
— Тя беше фина жена — каза нежно Конър. — Много съжалявам, че не можах да дойда на погребението й.
— Знам, Рорк. Телеграмата беше достатъчна. — Чарлз се загледа в звездното небе, което проблясваше през прозореца.
Сари замълча. Беше прекалено тъжна от връхлетелите я спомени. Изненадана беше и от начина, по който прозвуча гласът на Конър — изпълнен с мъка и тъга. Леля й Бърджис наистина го харесваше, но тогава той беше Джейми О’Брайън. „Той е добър човек, Сари“, обичаше да казва тя. Сърцето й се сви. Никога леля й не беше казвала такива хубави думи за Евън. Когато той беше наблизо, тя винаги изглеждаше неспокойна. Друго беше, когато наоколо се навърташе агентът на Пинкертън. Спомни си как се смееше леля й, когато си разказваха вицове с Конър. Веднъж, при един доста неприличен лицето на Бърджис чак пламна. Да, със сигурност, тя харесваше Конър, затова и той изпитваше същите чувства към нея.