— Е? — попита Конър, когато тя наближи. — Къде е все пак магазинът на Кланси? Ами Чарлз къде изчезна?
— Има среща с приятелката си, мисис Ландърс — обясни Сари и тръгна до него. — Всеки път, когато идваме в града, той я посещава. Ужасна клюкарка!
Конър вдигна учудено вежди.
— Не знаех, че Чарлз обича клюките.
— Е, не си признава — отвърна заговорнически Сари и се усмихна. — Казва, че ходи при нея само защото е самотна. Според мен той просто обича да я слуша, но едва ли само мълчи. Двамата сигурно хубаво си бърборят. Освен това тя понякога прави черешов пай, а той го обожава.
— Черешов пай? — облиза се Конър и таблите в ръцете му се люшнаха. Забравил съм му вкуса. Последният път, когато ядох, беше…
Изведнъж Конър се спря. Сари почувства, че стената пред нея се разлюлява. Лицето му беше напрегнато. Тя го погледна дяволито и попита:
— И кога беше последният път?
Той се усмихна — беше му много трудно да се покаже спокоен.
— Леля ти Бърджис… да… последния път ядохме заедно с нея.
Въпреки че думите му изглеждаха логични, Сари разбра, че лъже. Отново се замисли. Какво криеше от нея? Кое беше това, което тя не трябваше да знае за него?
Тя се обърна и забърза право към магазина на Кланси. На табелката пишеше: „Универсален магазин“. Сари спря едва когато стигна тясната вратичка. Тогава се обърна към Конър. Искаше да забрави какво й беше казал току-що, искаше да му вярва, да му прости.
— Такъв хубав ден е днес, мислиш ли, че можем да бъдем учтиви един към друг и да не си разваляме настроението?
Погледът му остана неразгадаем, но стъклено сините му очи я пронизваха. Гласът му обаче бе мек, гальовен и нежните нотки парнаха сърцето й.
— Това е единственото, което искам, Сари. Заради това съм тук.
Той прекрачи прага и мина съвсем близо до нея, опирайки се на вратата. Сари пое дълбоко въздух и също влезе. Магазинът ухаеше на какво ли не: имаше сушена риба и пушено свинско месо, всякакви тютюни и кафе, различни подправки. Конър отиде до рафта и остави подносите с масло. Изглежда горд, помисли си Сари и гледката разсея напрежението й. Като че ли имаше право да бъде горд.
Чак след това забеляза втренчените погледи на хората в магазина. Тримата мъже до печката щом го видяха, спряха да разговарят; жените, които преди малко оглеждаха платовете, се взираха в него. Сърцето й заби още по-силно, пулсът й я задушаваше и тя бързо се приближи до тезгяха. Забеляза, че Конър я наблюдава, но се хвана здраво за края на плота и се наведе напред.
— Мистър Кланси? — Паниката вече я бе обзела и гласът й прозвуча тихо.
Беше нелепо да се страхува, но всичко това й припомни толкова много неща. Втренчените погледи бяха същите като онези в Тамагуа. Хората тук просто бяха любопитни, нищо повече, но тя не искаше да изживява пак онзи ужас. Не, никога повече. Никога повече онези остри, пронизващи погледи, които отвсякъде й крещяха, че е предателка.
Конър хвана ръката й и нежно я погали. Докосването й върна топлината и увереността. Той стисна пръстите й и Сари го погледна.
— Всичко е наред, любов моя — прошепна той и гласът му бе като еликсир за душата й. — Отпусни се.
Беше разбрал безпокойството й, но тя беше прекалено уплашена, за да го усети. Сърцето й щеше да се пръсне. Сари издърпа рязко ръката си и се опита да се успокои. Той се престори, че не е видял смущението в очите й — сякаш не знаеше тайната на нейната мъка и страдание. Сари огледа помещението.
— Къде е мистър Кланси? — повтори тя.
— Някъде тук — отговори една от жените до купищата платове.
Сърцето на Сари замря. Телма Абът! Тази жена беше по-ужасна клюкарка и от Одра Ландърс.
— Здравей, Телма.
— Радвам се да те видя, Сари. Отдавна не си идвала в града — отвърна Телма и погледна с любопитство към Конър.
Сари вече виждаше как се развихря въображението й. Какво ли се въртеше в главата й? Тя ги представи един на друг и се успокои едва когато Конър бързо пусна ръката на Телма.
— Чух, че някой е дошъл при вас във фермата — заговори й припряно тя, оправяйки неспокойно панделките на шапката си. — Роднина ли сте й, мистър Рорк?
— Стар приятел на семейството, мадам.
— О, така ли? Откъде каза, че е, Сари? От Пенсилвания? Мога да си представя колко загрижени са всички от семейството на Сари — тук в този пущинак! Не съм изненадана, че са решили да ви изпратят да дойдете при нея.
Сари изпревари Конър:
— Мистър Рорк просто минава оттук по работа.
Конър продължи с равен и спокоен глас:
— Имах намерение да се отбия и да видя как са мисис Травърс и чичо й.
Телма повдигна вежди в очакване. Сари вече си представяше какво щеше да разправя на хората: „Сари Травърс си има компания… някакъв мъж… той живее във фермата им. Защо пък, по-удобно е…“ Усети, че бузите й отново пламват.