— Дълго ли ще останете в Удроу, мистър Рорк?
Басмените завеси зад щанда се отвориха и именно това избави Конър от отговор. Мъжът бе плешив, с гъста, дълга брада, която остана наполовина скрита зад завесите. В ръцете си носеше още платове.
— Ето, мисис Абът.
Остави платовете и силно въздъхна. После попи потта по челото с опакото на ръката си и продължи:
— Както ви казах, нямам жълто, но очаквам да ми доставят. Скоро пристига корабът и ако не си изберете днес…
Телма въздъхна театрално и сбърчи нос.
— По всичко личи, че ще трябва да отида в Денвър.
— Мистър Кланси? — прекъсна вълненията й Сари. — Когато свършите, бихте ли…
Кланси се усмихна.
— Вече свърших, Сари! — той хвърли поглед на Телма и продължи: — По всичко личи, че мисис Абът ще трябва да отиде в Денвър.
Телма вирна надменно брадичка и заяви:
— Е, може и да не отида.
— Само едно ви моля, не ме карайте да ви убеждавам в нещо, което не искате да направите — каза мистър Кланси приятелски. — Няма да допусна нито един мой клиент да смята, че го насилвам да купува само от мен.
— Но, аз…
— Добре, добре, мисис Абът. Аз просто ще се отдръпна и ще се видя със Сари ей тук, а ако вие все още се интересувате от нещо, просто ме повикайте.
Сари се опита да прикрие усмивката си. Телма въздъхна, тропна с крак и отиде до печката, където я очакваше съпругът й.
— Благодаря ти, Господи! — промърмори Кланси и се наведе напред, опирайки се на дебелите си ръце. — Днес си много красива, Сари! С какво мога да ти помогна?
Сари се усмихна.
— Мистър Кланси, това е Конър Рорк.
— Приятел на семейството — каза Рорк с такава лекота, че сърцето на Сари подскочи от изненада. — Просто им помагам.
— Няма да скрия от вас, че се чувствам по-добре сега, като виждам още един представител на мъжкото съсловие в това забутано място — Кланси кимна одобрително. — Но няма да говорим за проблемите ми. — Търговецът дръпна таблите към себе си и махна кърпата, с която бяха покрити.
— Изглежда превъзходно както винаги, Сари! Ей сега ще ти дам парите.
По-добре ги прибавете към сметката ни — прекъсна го тя. — Има някои неща, които трябва да купя.
— Предполагам, че едното от тях ще бъде нова рокля? — попита с надежда Кланси.
Сари се поколеба за миг, а след това се отказа:
— Не, не мисля, че ще си го позволя.
Кланси отмести таблите, облегна се на тезгяха и заговорнически продължи:
— Момиче, само на тебе ще кажа — вчера получих един плат, който много ще ти подхожда. Като го видях, веднага си те представих. Държа го отзад, в случай че проявиш интерес. Млечнобяло, на тъмнозелени ивици. Много ще ти прилича.
— На ивици? — засмя се Сари и се опита да прикрие изкушението да го види. Отдавна не си беше позволявала наистина красива дреха. Спомни си как с Конър разглеждаха илюстрациите от „Lady’s Books“ онази вечер. Тогава се размечта за неща, които никога не беше имала — копринена рокля с панделки и мъж, който да я обвие цялата в тях.
Тя въздъхна, за да прикрие огромното желание, което сигурно вече бе изписано на лицето й.
— Звучи прекалено модерно. Не е за мен, мистър Кланси.
— Господи, момиче, зная, че не е практично, но все пак идва Коледа, не искаш ли да имаш хубава копринена рокля?
— И защо ми е? Представете си как ще изглеждам в нея, докато шетам в кухнята около печката.
— Мистър Рорк, помогнете ми да я убедим — примоли се Кланси, протягайки смешните си дебели ръце към Конър. — Кажете, че ще й трябва красива рокля за коледната вечер.
Конър отговори скептично:
— Мисля, че Сари не си пада много по натруфените тоалети.
Сари почувства, че трябва да го накара да се впечатли от нея, да прояви интерес към облеклото й, да обърне внимание дали тя носи коприна или сатен, дали наглежда добре, дали е красива.
— Искате ли само да пипнете коприната, много е фина. Почакайте ме тук, ей сега се връщам. Нека поне ви го покажа, сигурен съм, че няма да можете да устоите на красотата му.
И Кланси изчезна зад завесите. Сари прехапа устни и наведе глава.
— Копринена рокля! Това е такъв лукс за мен.
— Мисля, че е прав, заслужаваш я — каза Конър, а гласът му беше нежен и гальовен.
— И къде ще я облека, когато отивам в градината ли?
— Можеш да я облечеш на коледната вечер, за танците.
— Но това не е практично! Само за една вечер!
— Можеш да й добавиш и някакъв друг цвят — например кафяво — подразни я Конър.
Той докосна с пръсти ръкава й. Въпреки че беше с палто, тя усети топлината му. Хиляди иглички преминаха по тялото й, когато Конър плъзна ръката си към лакътя. Сари мълчаливо преглътна, нямаше сили да го погледне.