— То носи късмет на Сами.
Мириам се обърна към Самюъл и му подаде талисмана.
— Прибери си го, Самюъл. А сега мога ли да получа вашите обещания, че повече няма да крещите така?
Самюъл гледаше надолу, но пророни неохотно:
— Да, госпожо.
— Беки?
— Аз не съм…
— Беки!
— Да, госпожо. Обещавам да не крещя.
— Добре — заключи Мириам и се изправи. — А сега вървете да си играете.
Самюъл погледна сестра си язвително, а после изтича при другите деца. Беки се показа зад Сари без желание.
— И аз ли трябва да отида там?
Попита така тъжно, че сърцето на Сари се сви. Тя погали детето, оправи кестенявите му къдрици и ги отметна назад.
— Защо не искаш да отидеш при останалите, Беки?
— Самюъл ми е много сърдит.
— Но ти нали му върна камъчето?
— Да, но той все още ми се сърди. По-добре да остана при вас.
Сари се усмихна нежно.
— Мисис Греъм и аз ще си говорим и на теб ще ти бъде скучно, Беки. Иди да играеш с другите деца. Ако Самюъл все още ти е сърдит, можеш да се върнеш при нас. Става ли така?
Беки се поколеба, но после се съгласи:
— Ами… Добре.
Сари се загледа след малкото момиченце, което вървеше без желание към другия край на стаята. След малко я видя весело да бъбри с децата. Мириам нежно се усмихна.
— От тебе ще стане добра майка, Сари!
Сари въздъхна.
— Може би, но мисля, че никога няма да бъда майка.
— Никога няма да бъдеш! — укори я Мириам. — Да не мислиш да самотуваш до края на живота си? Мисля, че Конър…
— Мири!
— Е, не мога да се стърпя да не ти кажа. Видях го как те гледаше.
Сари не можа да скрие любопитството си.
— Как ме гледаше?
— Ами с такъв поглед, като че ли… — Мириам се замисли, изчерви се и превъзбудено продължи: — Като че ли иска да изпие душата ти. Толкова е романтично — въздъхна тя.
Да изпие душата й. Сари се усмихна. Думите бяха казани точно на място, Мириам дори не подозираше, колко бе права. Конър винаги казваше, че само тялото й не му е достатъчно.
Сари погледна през прозореца, искаше й се да види къде е, въпреки че не трябваше. Напоследък се улавяше, че все по-често забравя, че именно този мъж я беше използвал, за да постигне целите си, без да зачете чувствата й.
— Какво гледаш, Сари? — попита я Мириам и отиде при нея. — Да не би Изабел отново да се прави на глупачка?
— Не, просто се загледах — отвърна Сари. Истината обаче беше, че не я свърташе на едно място. Премести пая в средата, махна една суха ябълка и сложи подноса с карамела.
— О, стига подрежда! Всичко е чудесно! — Мириам се приближи до Сари, а очите й присветваха от любопитство. Гласът й се сниши. — Казах ли ти, че Аделаид Пиърс отново е бременна? Затова не пожела да дойде — страхува се, че пътуването може да навреди на бебето, въпреки че има още седем месеца да чака. Само Господ знае откъде измислят тези правила градските жени! Дали пък не лъже само и само Едуард да върши всичко вкъщи.
Сари се засмя. Мириам имаше поразителната способност да придава пикантност и на най-незначителната история.
— Пътуването е дълго и уморително, Мири — и продължи още по-тихо: — Виж Мери Андерсън, ей там е, на нея също и остават седем месеца, но тя най-много се зарадва на предложението и нямаше търпение да дойде тук.
Сари се наклони и погледна към жената, за която Мириам предполагаше, че е бременна. Мери седеше на люлеещия се стол и разглеждаше списание, страните й розовееха и изглеждаше погълната от разговора с жените наоколо.
Мириам най-после изплю камъчето.
— Тя умираше от любопитство да види небезизвестния Конър Рорк.
Сари я погледна косо.
— Какво искаш да кажеш?
— Трябва да ми кажеш, Сари! Нали с него си била в. Удроу?
Въпреки че очакваше да тръгнат слухове, Сари все пак не се почувства добре.
— Всички само за това говорят — допълни Мириам.
Сари премига от учудване.
— Мисля, че ти си тази, която говори, Мири.
— Това е, защото се безпокоя за теб. — Тя бързо огледа стаята, изпълнена с много хора и шум. — Къде е той? Мисля, че го видях, когато влязохме, но сега не мога да го открия.
— Сигурно е в хамбара, скрит от любопитните. Ами Джон къде е?
Точно тогава на вратата се появи Бърта Шмахер и веднага се включи в разговора им.
— О, Джон е навън, говори с мистър Рорк. — Лицето на Бърта пламтеше. — Господи, Сари, много е красив! Къде го откри, мила?
— Беше приятел на съпруга ми.
— Колко време възнамерява да остане?
Мириам се намръщи.
— За бога, Бърта, ти си по-любопитна и от Телма Абът!
— Аз поне питам направо, не увъртам — отговори обидено Бърта, свали шала от главата си и отново забоде фибите в посивялата си коса. — Целият град говори за него заради противните подозрения на Телма.