Внезапно Бърта се обърна и строго извика:
— Беки! Самюъл! Дръжте се прилично! — След това отново се обърна към Сари и продължи: — Всъщност ти си разговаряла с нея, нали?
Сари кимна.
— Тя ни видя в магазина на Кланси.
— Без съмнение е търсила копринена рокля за Коледа. — Бърта сви пълничките си устни и замълча. Изведнъж от другия ъгъл на стаята се чу нов вик. Тя шумно въздъхна, извини се и стана.
Сари се опита да отпъди изтощението, което я обземаше. Нямаше съмнение, че тази нощ щеше да бъде дълга и мъчителна за нея. Уморяваха я непрекъснатите въпроси за Конър. Спомни си обещанието му, да се погрижи за партито. Трябваше да се възползва от него. Той поне умееше да се измъква от неудобните въпроси.
Нощта напредваше бавно и напрежението й се усилваше. Когато гостите приключиха с вечерята и децата се оттеглиха в единия ъгъл да си играят, Сари вече чувстваше, че ще закрещи от нерви. Не издържаше повече. Погледна към Конър и отново нещо стегна гърлото й. Той стоеше и разговаряше с Изабел. Изражението му беше весело и непринудено, без съмнение се забавляваше. Колкото до Изабел, ако човек се вгледаше в нея, би казал, че е съвсем младо момиче, влюбено за първи път, а не двадесет и пет годишна жена с две деца и съпруг, който стои наблизо и я наблюдава. На Сари й се прииска поне за миг Том Джонсън да изпита ревност. Представи си как този огромен мъж отива до крехката си и нежна съпруга и силно я дръпва настрани, а след това забива тежкия си юмрук в лицето на Конър.
Изведнъж пискливият глас на Изабел замря и Сари трепна. До болка й беше познат този поглед на Конър. Когато разговаряше с някого, винаги гледаше така, като че ли човекът срещу него е най-ценният на света. Сари знаеше какви последици носеше след себе си този поглед. Тя самата неведнъж бе попадала в капана му, толкова искрен и завладяващ бе. Усети, че отново се напряга и едва не счупи чашата, която държеше. Конър можеше да флиртува с Изабел Джонсън или с която и да е друга жена, колкото си иска! Нея не я интересува въобще!
— Моля всички да дойдат тук, време е за песни! Уил, ще донесеш ли камертона! — извика Мириам и плесна с ръце няколко пъти, за да могат да я чуят и да й обърнат внимание.
Уил Шмахер кимна и на лицето му грейна широка усмивка.
— Скъпа Мири, та аз точно затова съм тук!
Всички се разсмяха, а Мири сложи ръце на кръста си и продължи сериозно:
— Чудесно! Сега елате всички тук! Сари, ела и ти!
Едва, след като всички се събраха, Мириам се усмихна.
— Много добре. Сега ще изберем двойки и всеки ще заеме определеното си място.
Сари се намръщи. На двойки? Беше й пределно ясно какво възнамеряваше да направи Мириам. Опита се да се отдръпне назад, но приятелката й веднага забеляза, отиде до нея и здраво я хвана за ръката.
— Да започваме продължи Мириам, очаквайки всички да погледнат към нея с внимание. — Бърта, тъй като съпругът ти ще води, ти оставаш без партньор. Чарлз! Ще бъдеш с Бърта.
Стаята се изпълни с весел смях, когато Чарлз се втренчи изненадан в Мириам и без да иска, разля кафето си на пода. Той кимна леко и отговори:
— За мен ще е удоволствие.
— Уил, внимавай! Пази жена си — разсмя се Том.
Мириам продължи да оповестява имената на двойките. Бавно. Ужасно бавно. Един по един всички се наредиха до партньорите си. Сари ядосано я погледна, но тя се направи, че не я забелязва и продължи да подрежда гостите.
— Изабел ще бъде с Джон — нареди Мириам и сложи пръст на брадичката си. Замисли се и присви очи. — Е, всички ли си имат партньори? О, почакайте! Конър! — Мириам въздъхна от неудобство. — О, скъпи, мислех, че вече съм те наредила до Сари, но май съм пропуснала. — Мириам погледна Сари многозначително.
Не, не можеше да й погоди такъв номер! Изведнъж Сари почувства непреодолимо желание да отиде и да я удуши.
— Конър ще бъде със Сари! Е, сега вече можем да започнем!
Десета глава
— Готови ли сте? Да танцуваме!
Гласът на Конър бе нежен и тих, галеше ухото й, но Сари бе твърде напрегната и уплашена от топлината, която той излъчваше. Внезапното докосване на ръката му дори я сепна.
— Това е смешно — прошепна тя, превъзбудена от близостта му и приятните чувства, които се надигаха в душата й. — Става късно, а те решават, че е време за игри и забавления.
— Страхливка!
Сари вирна предизвикателно брадичката си и го погледна укорително.
— Не съм страхливка!
— Така ли? А как ще определиш поведението си? — усмивката му беше топла, приятелска. — От какво толкова много се страхуваш, Сари? Трябва да ми се довериш, дори и да те отвлека пред очите на всички тези хора.