Емоционално отвличане… Тя пое дълбоко въздух — от това не можеше да се спаси. Другите двойки вече седяха на столовете и си почиваха. Сега стаята бе много по-просторна за танци.
— Искаш ли да седнем? — тихо прошепна Конър.
Сари рязко се дръпна, но той успя да хване ръката й и да я задържи. Дъхът й отново спря. Пръстите му пареха. Цялата трепереше. Конър забеляза всичко и я заведе до най-близкия стол. Сари седна и замълча. Сърцето й биеше лудо, а когато той седна на облегалката на стола и бедрото му се опря в нейната ръка, гърлото й съвсем пресъхна.
— Добре, добре, приятели! — извика силно Мириам и плесна с ръце, за да въдвори отново тишина. — Кой започва пръв?
Уил удари камертона. Звукът бе ясен и силен и всички се умълчаха.
Бърта и Чарлз се изправиха.
— „Старият Дан Тъкър“, моля — предложи Бърта и съвсем сериозно продължи: — Това е единственият танц, който знам, тъй като Уил не ме е научил на друг.
Камертонът отново прозвуча и весел смях се разнесе из въздуха. Сари се наведе напред и се усмихна на чичо си. Чарлз изглеждаше доволен. Забавляваше се. Винаги беше обичал да танцува и да се смее. Сари прочете в очите му истинска радост и се опита да забрави за Конър, който все още бе близо до нея.
Песента бе известна и всички се смееха, докато Бърта и Чарлз се опитваха да пеят смешните думи на два гласа. Те се кланяха един на друг, хващаха се за ръце и се въртяха, а танцът им ставаше все по-смешен. Дългата пола на Бърта изглежда й пречеше и тя я придържаше с ръце, повдигаше я така, че се виждаха глезените й, но се правеше, че не забелязва и само намигаше.
Сари се смееше от сърце и душа — явно чичо й не беше открил таланта си досега. Чарлз беше отличен актьор, танцуваше превъзходно и умело се преструваше на проповедник. Сари пляскаше в такт с мелодията, потрепваше с токчета и дори запя заедно с всички останали.
— Вие двамата сте за театрална трупа — констатира Том, след като свърши песента.
Чарлз и Бърта се тръшнаха на креслата, изтощени до крайност.
— Театрална трупа, а? — едва успя да изрече Чарлз, останал напълно без дъх. — Ах, Джонсън, вече съм твърде стар за такива неща.
Сари се засмя и се обърна към Конър — очакваше да каже нещо, но той не се и помръдна дори, седеше сериозен и замислен. Смехът й замря в гърлото. Когато я погледна, Сари забеляза странен блясък в очите му, като че ли горяха от желание. Той се наклони леко към нея и бедрата му още по-силно притиснаха ръката й. Сари усети червенината, която разцъфна на бузите й. Замая се, а сърцето й щеше да се пръсне.
Песните продължаваха, но Сари нито чуваше, нито виждаше. Изабел и Джон танцуваха. Тъмнозелената рокля проблясваше на светлината, но на Сари й се струваше твърде далечна. В очите на Конър отново трепнаха пламъчета. Сари преглътна.
— Моля те! — прошепна тя.
Конър се наведе напред.
— Молиш ме? Молиш ме за какво, Сари? За какво ме молиш?
— Моля те, недей!
Той отново се облегна назад.
— Какво недей?
— Недей да ме гледаш така!
— И как да те гледам, любов моя?
Потрепването на Изабел и Джон отекваше в сърцето й. Защо се чувства замаяна? Та той само се усмихва? Каква е тази усмивка? Сари помълча, после събра сили и каза:
— Когато ме гледаш така, очите ти са странни… ставаш различен… като преди…
— И какво означава това?
— Като преди — повтори нежно тя. — Като че ли имаш някаква тайна. — Тя отново се вгледа в лицето му. — Мисля, че знаеш какво искам да кажа.
Той не отговори. Тогава се чу смехът на Изабел — силен, рязък, пронизващ. Децата също се кикотеха. Сари се наклони отново към него и каза:
— Мисля, че мъж, който умее да играе различни роли и да се представя по различен начин, би могъл да пази тайни.
Конър се обърна, за да й отговори, но точно тогава песента свърши и Мириам застана пред тях.
— Сари, Конър, ваш ред е.
Времето спря. Чувствата, които я бяха обхванали, се стопиха, а заедно с тях и нерешителността й. Сари се обърна към приятелката си и се усмихна.
— Има ли друга двойка, която би искала да бъде сега вместо нас?
— Хайде, Сари! — умоляваше я Мириам и я хвана за ръка, за да я накара да се изправи. — Моля те, Конър! Не ми казвай, че в Чикаго не танцуват! Уил, дай им тон!