Сари се разтрепери. Като че ли Мириам искаше да я предпази да не пропусне нещо много важно, нещо, което трябваше да се покаже и на останалите. Това я разочарова и сърцето й се сви. Тя погледна Конър. Той също я наблюдаваше, но беше усмихнат и в очите му отново играеха весели пламъчета.
Уил удари камертона. Всички запяха. Конър протегна ръката си. Лицето му беше странно, а протягалото на ръката не изглеждаше само като покана за танц, а като че ли казваше: Подай ми ръка и ми се довери, за да започнем отново!
Дали точно това искаше? Да започнат отново? Сари си помисли, че би могла да му даде още една възможност. Разумно ли беше? Знаеше, че той я желае, но по-лошото беше, че тя никога не бе спирала да го желае. Беше ли готова да започнат отново? Можеше ли да му се довери?
„Осемнадесет фунта месо на седмица — уиски налейте!“
Сари сложи ръката си в неговата и направи реверанс. Конър нежно обви пръсти около нейните. Усещаше погледа му и лицето й пламна отново.
Песента не беше много мелодична, но бе пълна с хумор. Всички пееха, подсвиркваха и викаха на точно определени думи, които трябваше да се подчертаят. Сари се опита да се съсредоточи в стъпките и да не мисли за красивите рамене на Конър, за силните му ръце, за тялото, което се навеждаше над нея, за косата, която падаше около лицето му и нежно я галеше. Погледът му беше объркан. Самият той бе не по-малко уязвим от нея.
Конър предизвикателно настъпваше към Сари, тя се отдръпваше и танцът им беше великолепен. Всички се смееха и пляскаха в ритъма на мелодията. Сари също се смееше.
— Е, как ти се струва, Мириам? — извика Конър по време на песента. — Ето така се танцува в Чикаго.
Мириам се смееше и заканително клатеше глава. Конър отново се обърна към Сари и я покани с жест да се приближи към него. Тя премина през стаята, нежно хванала полата си, стъпвайки на пръсти. Толкова горещо й беше, че роклята я задушаваше. Косата й падна на очите и тя отметна глава назад, докато приближаваше към Конър, който правеше смешни гримаси. Лудориите му разсмяха всички.
— О, не, Конър!
— Стани Сари, ти вече го каза!
Сари отново повдигна полата си, за да може да изпълни по-добре стъпките. Черните й чорапи се виждаха до глезените, но тя се смееше и гледаше Конър, без да обърне внимание на думите му.
Сари отстъпваше назад и клатеше глава присмехулно, а Конър пристъпваше към нея и размахваше ръце заканително, сочейки я с пръст. Колко добре се чувстваше сега! Весела, сияеща, отпусната! Трябваше да си признае, че именно Конър я върна към веселието — последният мъж, на когото би се доверила, я накара да се засмее отново. През цялото време тя можеше да се закълне, че той вече няма власт над нея. А ето сега — тя слага ръката си в неговата и се завърта около него, подплатата й силно се люшва и кокът й се разпилява. Конър нежно я прихваща през кръста и я завърта. Усеща ръцете му върху тялото си и това още повече я замайва. Конър се навежда към лицето й и прошепва:
— Бях забравил колко е хубаво!
Гласът му я погали като хиляди ласки. Сари вдигна очи, вгледа се в него и видя същата страст, която преди винаги намираше там. Ръката му още повече пристегна кръста й — не я съблазняваше, но беше чудесно, че вижда в очите му тъгата по отминалите дни. Същият този танц, същите движения, същите чувства. Това беше танцът, който двамата играха, когато се срещнаха за първи път. Още не бяха разговаряли, но взаимно се привличаха. Да, привличането беше еднакво силно и за двамата.
Песента свърши. Всички заръкопляскаха неудържимо. Конър се смееше, очите му бяха изпълнени с нежност. Той направи дълбок поклон.
— Благодаря, благодаря! Надявам се, че овациите не са само за мен. Не забравяйте и моята партньорка — и той протегна ръка към Сари и я привлече към себе си. — Моля, поздравете и нея! Знам, че не е допринесла много за възторга ви, но…
Сари не се подразни от думите му, а привлече вниманието на всички с пълен реверанс и игриви стъпки напред. Отметна рязко глава и къдриците й се разпиляха по лицето, закривайки капчиците пот на челото.
— Ти дори не си се изморил, Рорк!
Конър вдигна рамене и се обърна към Чарлз.
— А ти какво очакваше, Чарлз?
Хвана нежно Сари за ръка, вплете пръсти в нейните и я поведе към столовете, като че ли нищо не се беше случило.