Сари се усмихна тъжно, вдигна яката си и го погледна.
— Той винаги е бил помежду ни, но не е заради това. Просто… не тази вечер. Искам да ти повярвам, Конър! Но ми трябва време… повече време.
— Повече време! — каза замислен той, после кимна. — Мога да ти дам повече време.
Конър я погледна и Сари прочете в очите му загриженост и нежност — те запълниха всички празноти в душата й и я накараха да се почувства по-различна.
— Липсваш ми, любов моя! — прошепна той.
Сари го помилва по бузата и каза:
— Ти също ми липсваш!
Върнаха се при гостите. Сари се стараеше да не гледа към него, но й беше невъзможно. Той беше навсякъде — гласът му, смехът му, дори споменът за уханието му беше непрекъснато в мислите й. Струваше й се, че всички знаят за целувката им и че тя мирише по същия начин като него на ром и мускус. Още усещаше топлината на устните му и силните му ръце на кръста си. Страните й пламтяха и гърлото отново я стягаше. Как можеха да не забелязват това останалите покрай нея? Но те наистина не забелязваха. Гостите се смееха, разговаряха и играеха на различни игри — изглежда никой не бе обърнал внимание на отсъствието им. Може би само Чарлз… Но Сари не смееше да го погледне.
Тя отиде да седне на мястото си — това бе единственото, което можеше да направи, докато чувството на вина и несигурност съсипваше душата й. Имаше нужда да остане сама и да размисли. Съзнанието й тежеше от образи и картини, които се преплитаха с толкова много чувства, че тя не можеше да ги разграничи, за да ги разбере.
— Господи, бих могла да си седя тук цяла нощ! — възкликна Мери Андерсън и уморено въздъхна. — Толкова е хубаво да си в компанията на много хора! Понякога си мислиш, че кравите са единствените ти приятели, с които по цял ден разговаряш.
— Напълно те разбирам, скъпа — усмихна се Бърта и потупа съпруга си по ръката. — Около мене винаги са били само Уил и кравите.
— Понякога си по-добра към кравите, мила!
— Ами ти вече заприличваш на тях — пошегува се Бърта. — Не си като мистър Рорк. Мога да ти кажа, Конър, че ти си лекарство за очите.
Конър се усмихна, а Сари почувства, че коремът й се свива от сладка болка.
— Ти също „ловиш окото“!
Бърта весело се разсмя.
— Ласкател! Сигурно си известен сред дамите в големия град.
— Не й отговаряй, Рорк, моля те! В сравнение с теб всички изглеждаме ужасно — вметна Джон Греъм, облегна се назад и прегърна полузаспалата Мириам, която се притисна към него.
— Ти все още изглеждаш добре, Джон — увери го нежно съпругата му.
Джон се усмихна и я погледна.
— Надявам се, скъпа.
Приятно беше да ги гледа човек. Сари почти им завидя, че можеха да си позволят тази интимност, и стана.
— Някой иска ли кафе?
Почти всички отказаха, но тя отиде до печката.
— Все пак ще направя малко. Може би по-късно…
— Седни, Сари — каза нежно Конър. — Нощта почти отмина.
Тя се обърна и го погледна. Той също я гледаше с жадни очи — горещи, силни, галещи.
Седна при останалите. Спомни си как се върнаха заедно в къщата — как закопча палтото си и прибра косата си отново на кок. Беше напрегната, но той докосна ръката й и това я успокои — беше сигурна в него и близостта му й даваше сили. „Много си красива, Сари!“ — прошепна той и дъхът му стопли устните й. — „Не позволявай на никого да те накара да го забравяш!“
После влязоха вътре.
Вече гледаше приятелите си с други очи, чувстваше се различна. Знаеше, че е красива и че е обичана. Но после срещна очите на чичо си. Той беше разбрал. Сари се притесни, спомни си последния им разговор, упреците към него и Конър. Колко унизително да признае, че чичо й е бил прав, че омразата към Конър не е била истинска, че протестите са били за самозащита! Как да му обясни, че няма сили да се бори срещу чувствата си към Конър? Как да му обясни поведението си, като самата тя не може да го разбере?
Беше помолила Конър да й даде още време, защото се изплаши страхуваше се от собствените си чувства. Беше поискала още време, но щеше ли то да й стигне? Толкова пъти се беше улавяла, че е безсилна пред Конър. Защо сега се заблуждаваше?
— Виж децата — промълви нежно Мириам. — Питър почти е заспал.
И шестте седяха около кухненската маса, някои от тях тихо си говореха, но повечето се бяха умълчали.
— Е, хайде да ставаме! — прикани Бърта и скочи енергично. — Отиваме в плевнята!
— Но, мамо, на нас не ни се спи — разсъни се Беки Шмахер.
Всички наставаха. Конър също се изправи и когато Сари го погледна, сърцето и се сви. Ако той поиска да разговарят, тя още не е готова. Какво ще прави?