— Било полунощ. Огромна и ярка луна плувала по студеното небе, осветявайки пътя на едно момиче, което напуснало замъка на баща си и отишло в гората.
— Принцеса ли е била?
— Да, истинска принцеса, Беки. Казвала се Кристабел.
Сари силно въздъхна. Като че ли нещо пречеше на сърцето й да бие и тя не можеше да диша. „Кристабел“ бе любимата й поема.
— Била ли е красива?
— Много красива. Имала дълга красива коса с цвят на шоколад, големи, кафяви очи, тъмни като кленов сироп; смехът й бил нежен и звънлив като музиката на най-изкусния музикант на света.
— Прилича ми на мис Травърс — уточни Самюъл.
Сари много искаше да чуе отговора на Конър — ако наистина я виждаше по този начин, то тя значеше много за него… или просто така говореше пред децата?
— Да — отвърна нежно той. — Кристабел и мис Травърс си приличат като две капки вода.
Сари долови нежността в гласа му, когато произнесе името й, и усети сладка болка — да, онази целувка имаше голямо значение не само за нея, но и за него. Имаше право да се чувства замаяна от щастие. Радостта искреше във всяко кътче на душата й. Дори и той отново да се опита да я излъже — тя щеше да запомни тази радост и винаги да я носи със себе си.
Конър се изкашля и продължи:
— В онази нощ Кристабел отишла сам-самичка в гората, за да открие Странстващия рицар. Но преди да успее да го намери, чула стенание. Отначало помислила, че е вятърът, но през онази нощ нямало вятър, гората била тиха и спокойна.
— И какво било — чудовище? — не се стърпя малкият Питър.
— Шшшт!
— Била една красива дама, толкова красива, че Кристабел онемяла. Красивата дама била облечена цялата в бяло, разноцветни скъпоценни камъчета украсявали дългата й руса коса. Приличала на вълшебна фея, но била много тъжна.
— Коя си ти? — попитала Кристабел, а дамата отговорила:
— Казвам се Джералдин, но съм толкова уморена, че едва говоря. Не се страхувай от мен, моля те! Помогни ми!
— И тя разказала на Кристабел, че била отвлечена от пет рицари, които я оставили там да ги чака, докато се върнат. Дори не знаела колко време вече изминало, защото била омагьосана.
— От феи ли?
Сари сложи ръка на устата си, за да не избухне в смях. Конър беше очаровал децата с измислената история, като че ли беше техният по-голям брат… или баща им.
— Така поне е казала Джералдин. Кристабел била възпитана и добра принцеса. Тя помолила Джералдин да отиде е нея в замъка на баща й, за да може той да ги защити от рицарите. Тя се съгласила и тръгнали. Когато стигнали там, Джералдин била толкова тиха, че принцесата се разтревожила, да не би да е тежко болна, но се притеснила още повече, когато дамата заразказвала. Тя не говорела нито на Кристабел, нито на сър Лиолин, бащата на принцесата, а на някого, когото те не можели да видят.
— Значи тя е говорела на призраци!
— Донякъде. Тя говорела на духове.
— Те като феите ли са?
— Не, те не са феи. Тя говорела с духа на майката на Кристабел, която била починала отдавна. На Кристабел й се сторило, че майка й иска да я предупреди за нещо. — Тук Конър замълча. — Но тогава Джералдин казала на духа да си отива, а после се обърнала към Кристабел и я помолила да не гледа, докато се преоблича.
— Ако бях на нейно място, щях да гледам — отбеляза Джони.
— Кристабел постъпила точно като тебе, Джон. Тя гледала и това, което видяла, било ужасно.
— Какво?
— Тя видяла — Конър сниши трагично гласа си, — че една част от тялото на Джералдин я няма.
— Няма я? — ахна Айда.
— Все едно, че я е ухапала мечка — поясни Самюъл. — Нещо такова.
— Не ми харесва тази приказка — проплака Вики.
— Точно сега започва най-интересното.
— И какво направила Кристабел, мистър Рорк? — попита Айда. — Избягала ли е?
— Не.
От него ще стане добър баща, помисли си Сари и се усмихна. Беше толкова мил с децата и тя бе сигурна, че единствената причина за това е, че много ги обича и зачита мнението им като на големи. Това отново я накара да се почувства щастлива. Зачуди се дали той самият би искал да има деца, дали изобщо се е замислял някога за това.
— Кристабел взела Джералдин на ръце и я приспала. Докато спяла, тя забравила странностите й и на сутринта я завела при баща си да я види. Сър Лиолин открил, че Джералдин е дъщеря на отдавна починал негов приятел и много се зарадвал. Точно тогава Кристабел усетила колко странно я наблюдава Джералдин и видяла в очите й дявола. Тогава разбрала, че Джералдин не е приятелка, а враг, изпратен от зли демони. Кристабел помолила баща си веднага да изгони тази жена от замъка, но…