Толкова неща се бяха случили, откакто се беше върнал тук. Трябваше да седне и да премисли всичко отначало. Нали точно така го беше учил и Уилям Пинкертън — всеки агент трябва да мисли трезво, да преценява правилно, да претегли всички „за“ и „против“, за да не допусне грешки, за които после да съжалява, чувствайки се объркан или зависим.
Конър пое дълбоко въздух и се опита да подреди хаоса от мисли в главата си. Дали Сари Травърс бе толкова добри актриса или наистина не знаеше къде е брат й? Възможно ли беше да го лъже? Дали беше успяла да го заблуди толкова много, че да не може да прозре истината? Тя никога не говореше за Майкъл, пред приятелите си дори отричаше, че има други роднини, освен чичо си Чарлз. Разбира се, това нищо не променяше. Ако Сари действително знаеше къде се подвизава Майкъл, то той сигурно щеше да се появи рано или късно. Дали обаче Майкъл би дошъл, ако разбере, че той е тук? Почувства се притеснен. Тези мисли го гнетяха, караха го отново да се чувства „долен предател“, а той се надяваше завинаги да е приключил с всичко това. Трябваше все пак да има нещо в стаята на Сари, което да му подскаже къде е Майкъл сега, нещо, което да го отведе при него. Задачата не търпеше отлагане, само че след тази нощ мисълта отново да използва Сари го караше да се чувства зле. Беше се постарал да я очарова, беше я излъгал, за да му се довери. Досега всичко вървеше по план — беше я спечелил отново на своя страна. Сари се влюбваше в него по същия начин както в Тамагуа. Да, наистина всичко вървеше по план.
Без да вижда какво става навън, Конър се взря в тъмнината. Ледени тръпки преминаха по цялото му тяло. Не беше предвидил само едно нещо в кроежите си — силата на нейния чар.
Когато пристигна за първи път в Колорадо, всичко му изглеждаше прекалено ясно и точно — омайва я, привлича я на своя страна, Сари се влюбва отново в него и заради любовта си е готова на всичко; самият той остава само присъствие — сърцето му е къс лед, незасегнат от чувства. Но не се получи така…
През всичките години на служба като агент на Пинкертън винаги беше спазвал условията. Винаги всичко бе под негов контрол. Той владееше положението. Но сега… Сари бе направила онова, което никоя друга жена не бе успяла за толкова години. Беше го накарала да забрави всичко останало…
Тринадесета глава
Съседите си тръгнаха на сутринта, веднага след закуска. Всички се бяха събрали на входа и изчакваха файтоните да се скрият от погледите им. Сари веднага се зае с прането, а Чарлз отиде да оправя бодливата тел. Никой не потърси помощта на Конър и той като че ли се почувства виновен за това. Извини се и под предлог, че го боли глава, влезе в къщата. Застана до прозореца, погледна още веднъж към двора и тръгна към спалнята на Сари.
Като че ли цял живот бе прекарал в мисли за тази стая: къде ли спи, къде ли крие най-скъпите си неща, а писмата и всичко, свързано с Майкъл? Искаше му се да надзърне, без каквито и да е задни помисли, без планове за каквото и да било. Конър въздъхна и погледна към люлеещия се стол в ъгъла до стената. Покривът там бе наклонен. Столът бе нейната гордост и тя много си го обичаше. Над него някога имаше икона, доколкото си спомняше. Сега очите му се спряха на красивите извивки на дърворезбата. В дома на Евън столът като че ли не беше на мястото си. Самият Евън не се интересуваше от уюта на къщата си, дори Конър се чудеше какво ли изобщо го е накарало да го купи. Докато обаче живееше там и всички го познаваха като Джейми О’Брайън, никога не си беше задавал подобни въпроси. Смешно! Какво ли щеше да му отговори Сари, ако я беше попитал? Дали щеше да извърне глава и да замълчи? Дали щеше да го накара да се почувства неудобно заради неуместните си въпроси? Или щеше да му покаже, че не е негова работа да се интересува от чуждия живот?
Толкова пъти го беше премислял — искаше тя да му повярва отново, но сам се боеше от собствените си противоречия, измъчваше се от нечестното си отношение към нея. Още по-зле му действаха спомените, които отваряха стари рани в душата му — безкрайните любовни нощи, тялото й, което се извиваше под него и гласът й, който шептеше името му нежно и страстно.
Конър затвори очи. Трябваше да преодолее спомените и да не позволи на огъня им да го изпепели. Но… не можеше. Тя е като всички останали жени, просто сега му трябваше, за да се добере до целта си. Тя го беше предала, бе постъпила нечестно спрямо него. И той я беше излъгал, и двамата се бяха възползвали един от друг ето това не трябваше да забравя никога!
В главата му отново настъпи хаос. Не знаеше какво да мисли, пък и какви ли права имаше той над нея — беше само любовник, който не трябва да се меси в личния й живот.