Конър тръсна глава, като че ли искаше да отпъди всички противоречиви мисли, за да може да се съсредоточи върху основната си задача.
Запали лампата. Светлината едва успяваше да разсее мрака и той се взря в сенките. Нямаше нищо, което да му подскаже къде да търси. Единственото, което бе имало значение за него, когато живееха в Тамагуа, бе леглото, завивките и нейната красота и всеотдайност. Спомни си, че леглото беше бяло, покрито с копринена завивка на птици и листа.
Сега завивката я нямаше. На нейно място беше метнат юрган в тъмни цветове, изпъстрен с лалета и начупени линии. И леглото беше друго — горната табла беше от гравиран бор, а откъм долната част имаше малко канапе. Таванът беше много по-нисък от обичайното и леглото изглеждаше прекалено високо и голямо за тази стая. Струваше му се, че не е удобно да си почиваш на него. Грубо скованата маса, която вероятно служеше за нощно шкафче, лампата, няколкото книги, нахвърляни около нея — всичко това по-скоро го навеждаше на мисълта за килер, а не за спалня. До стените имаше чували със зърно и брашно, а консервираните храни бяха сложени на специална полица. Конър вдигна лампата и по стените заиграха разноцветни зайчета от окачените плодове и зеленчуци. Имаше и месо — пушен бут, наденици и шунка. Миризмата беше особена — толкова различни ухания се смесваха в това малко помещение, но най-вече миришеше на пушено и подправки. Господи, добре че не му се наложи да спи тук, сигурно през цялото време щеше да го измъчва страшен глад! Конър пристъпи внимателно, дъските изскърцаха под краката му. Той се наведе, за да не се удари в ниския таван и отиде до сандъците. Единият вероятно служеше за гардероб, а другият за нощно шкафче. Точно той го заинтригува. Конър насочи лампата и вдигна капака. Чу се проскърцване, светлината заигра по стената. Отново почувства вина, отново си мислеше, че не трябва да го прави. Та тук бяха личните вещи на Сари! Облиза нервно устни, като че ли искаше да се отърве от колебанието си.
Отгоре имаше някакъв вълнен шал, който покриваше вещите. Ръцете му потънаха в неговата топла мекота. Внимателно го вдигна и отмести. Ухаеше на листа от кедър. Шалът бе изключително красив и Конър се зачуди защо Сари го криеше тук. Но когато погледна отдолу, разбра — под шала беше платът, който той й купи в града. Нежната коприна блестеше на светлината, тъмнозелените линии искряха. Беше забравил за тази покупка, но сега като че ли в съвестта му се прокрадна угризение. Докосна с пръсти нежната коприна. Грубата кожа на ръцете му закачи плата. Бе го купил с онези тридесет сребърни монети, които Сари наричаше „кървави пари“, но сега осъзна, че си струваше. Единствената мисъл, която го ръководеше тогава, бе да я види облечена в красива дреха, която да подчертава тъмната й кожа. Знаеше, че тя се досеща защо го направи — искаше да изкупи поне малко вината си, но се възпротиви, защото това щеше да поуспокои съвестта му. Конър се усмихна. Ядосваше го нейната упоритост, но в същото време това бе едно от качествата, които го караха да й се възхищава. Сари бе винаги искрена. Той бе склонният да увърта, да избягва момента.
Конър взе плата и го сложи настрани до шала. Може би трябваше да го изпрати в града и да направи поръчката за шев вместо нея. Тя сигурно щеше да се ядоса, пък и щеше да разбере, че е ровил в нещата й, но тогава това нямаше да има значение, защото той вече нямаше да бъде тук.
Лека тъга се прокрадна в мислите му, но той не й обърна внимание.
Наведе се отново и извади останалите неща. Внимателно ги остави настрани и започна да ги разглежда — имаше кутия с коледна украса — десет ангелчета летяха над красиви свещници; другата кутия беше покрита със сатен, а вътре изсушена роза; едно незавършено каре и няколко вълнени чилета, чиито нишки бяха почти изгнили; купчина снимки. Конър спря за момент. Чудеше се дали въобще да ги отваря. После се реши. Пръстите му трябваше най-напред да се преборят с фините възли на връвчицата, която здраво ги държеше, после с обвивката от конопено платно. Конър я разви и видя метална рамка, обърната наопаки. Отново се поколеба дали да я обърне към себе си, и когато го направи, устата му пресъхна. Бързо я остави обратно.
На снимката бяха Сари и Евън. Сари беше с тъмна рокля с богата бродерия и дантела на ръкавите и маншетите. Евън беше с костюм и черна жилетка. И двамата като че ли се усмихваха насила. Нещо стегна гърдите на Конър и той нежно погали ъгъла на рамката — Сари беше толкова красива и млада тук, в очите й имаше още детска невинност, а бузите й розовееха. Сигурно тогава е била щастлива, не е познавала бедността и нищетата. Беше се уловила за ръката на Евън, пръстите й бяха потънали в ръкава на палтото му, като че ли го стискаше да не избяга или внезапно да не реши да се отдалечи от нея. Тъжно! Невинната любов на една млада жена, която не може да усети разликата между действителност, илюзия и заблуда.