Имаше дни, когато Конър също бе подвластен на любовта, която струеше от очите на Сари и го омайваше, но тогава бе непрекъснато зает и нямаше време да осъзнае какво точно означава тя. Сега вече беше друго. Сега осъзнаваше всяка своя стъпка, всеки жест, всяка дума.
Конър се вгледа в младия мъж, гордо изправен до Сари. Можеше той да бъде на негово място, можеше той да бъде дарен с тази любов в очите й, той да я отведе вкъщи и да се прибира при нея всяка вечер; можеше той да бъде на мястото на този мъж, който щеше да я вижда усмихната и да се смее с нея, да я докосва, да я вижда сутрин, когато се събужда, и да чува нежното й „здравей“…
За миг Конър си представи всичко това, за което толкова мечтаеше, всичко, което никога досега не бе имал и горчивината стегна гърлото му. Голям глупак е бил Евън, след като е решил да се лиши от всичко това в името на някакви налудничави идеи! Беше взел за съпруга едно нежно и чувствително момиче, а беше откраднал завинаги от нея веселието и щастието — ето това престъпление Конър никога нямаше да му прости! Едва сега можеше да признае пред себе си и съвестта си, че Евън не беше единственият виновен. Той бе ограбил душата на Сари в началото, а всичко останало бе взел Конър. Тя му се беше доверила и той знаеше колко много означаваше това за нея, а после си беше отишъл, отнасяйки със себе си и последната й искрица надежда. Тя го беше очаквала с толкова трепет и вълнение, а той като че ли правеше всичко възможно да й докаже, че е истинско копеле, на което не трябва да вярва, което ще пропадне и ще повлече след себе си и близките си същества.
Конър загърна отново снимките и се опита да направи същия възел. Чувстваше се виновен и това му причиняваше непоносима болка. Мразеше това чувство! Мразеше себе си! Мразеше целия свят!
Имаше нещо обаче, което той не можеше да разбере — всяко едно нещо, което Сари беше прибрала в сандъка, си имаше собствена история и значение за нея. Защо ли държеше онази изсъхнала роза в сатенената кутия? Защо онзи красив мохерен шал беше в сандъка от кедър? Каква тайна криеше той? Дали не беше по-добре всичко да си остане така както Сари бе решила, в забвение… Един ден може би някой щеше да види тези съкровища и Сари щеше да му разкаже всичко. Един ден може би някой щеше да чуе тихите й признания в тъмнината. Кой ли? Конър усети болка и съжаление към себе си щеше да пропусне тази възможност, защото най-напред трябваше да отмъсти, а после да си отиде. Сари нямаше да му прости. Той щеше да се върне обратно в Чикаго и да си спомня за нея с тъга. Баща му ще бъде отмъстен. Той ще бъде удовлетворен.
Конър покри с одеялото затворения сандък и тръгна към вратата. Дъските отново проскърцаха. Удовлетворен. Колко жестока дума! Тя не включваше обещания, задължения, чувства, а обричаше на самота, въпреки че единственото, за което Конър се държеше сега, бяха празните обещания.
Ръцете я заболяха. Беше уморена до смърт от сутрешното пране. Всеки момент щеше да рухне на пода от изтощение. Дори не забеляза, че кърпата, с която отваряше фурната, беше изгоряла от нажежената дръжка.
Изведнъж ръцете на Конър изникнаха отнякъде и й помогнаха да отвори вратичката. После извадиха съда с печеното и с лекота го пренесоха до масата. Той я погледна сините му очи бяха тъмни и топли, от тях струеше нежност. Сари се усмихна.
— Благодаря ти! — прошепна тя. Конър кимна и се обърна към масата.
— Седни! Мирише много хубаво! — подкани я внимателно той, изчака тя да седне, а след това придърпа един стол за себе си. Настани се до нея.
— Ja, Конър е прав, мила! — добави Чарлз.
Сари вдигна капака. Апетитната миризма изпълни цялата стая. Уханието замъгли прозорчето.
— Ще четем ли? — попита Конър.
Стомахът й се сви при спомена за онази вечер, когато Конър чете до късно любимата й поема.
— Не, аз се отказвам — каза Чарлз и заклати глава. После взе купата от ръцете на Сари и продължи: — Исках да ти кажа, Рорк, че ще трябва сам да довършиш оградата днес следобед — направи тъжна физиономия и допълни: — Мисис Ландърс ме покани на вечеря и аз смятам да отида.
Сари трепна и погледна озадачена чичо си.
— На вечеря? И защо?
— Може би иска Чарлз да опита новия й черешов пай — подразни я Конър и очите му присветнаха.