— Си самотна както в Тамагуа? — промълви толкова тихо, че Сари едва го чу.
Въпросът му я изненада. Думите се обвиха около сърцето й и го пристегнаха толкова силно, че то замря.
— Никъде не съм била по-спокойна. Това е моят дом — призна тя.
Откровението я наведе на други мисли, но това беше самата истина. Сърцето й отново се сви от болка, но сега тя успяваше да я преодолее — беше по-зряла и разсъждаваше по-трезво. Невзрачното малко момиченце и изоставената съпруга си бяха отишли завинаги. Сари се замисли за момент и продължи:
— Майка ми беше все пияна, а пък баща ми… баща ми все ни биеше. Когато срещнах Евън… Никой дотогава не ми беше обръщал толкова внимание. Аз означавах нещо за него и мисля, че поне в началото бях щастлива — пое въздух, като че ли нямаше сили да продължи. На лицето й отново се появи болката — не можеше да преодолее бремето на отминалите дни. — После той започна да се отнася към мен също като баща ми…
— Съжалявам… не знаех…
— За какво съжаляваш? Ти нямаш вина за това. Просто Евън започна да пие, след като изгубих бебето. Не бях и помислила, че това… Може би просто никога не ме е обичал…
Конър изтръпна. Загубила дете! Господи, той дори не беше подозирал! Чувство на неприязън към Евън се надигна в душата му — ако бе знаел преди, щеше собственоръчно да го убие! Как въобще е могъл да я обвинява, след като най-наранена от загубата на детето е била тя! Сърцето му се сви. Как ли е изглеждала като бременна? Сигурно лицето й е било още по-красиво, защото е била одухотворена от рожбата, която е носила в утробата си! Колко ли щастлива е била! Толкова много му се искаше да я види отново щастлива, безгрижна, весела. Можеше ли той да й даде щастието, което заслужаваше?
— Евън е бил глупак!
— Да, беше — отвърна тихо Сари. — Едва сега, когато преосмислям миналото си, осъзнавам това. Той не обичаше да го съжаляват, а аз го съжалявах.
— Толкова по-зле за него, след като не го е разбрал — допълни Конър.
— Беше го разбрал — отвърна Сари и тръгна към стълбата, която водеше към тавана.
Конър я наблюдаваше, докато тя се изкачваше нагоре. И изведнъж изтръпна — изведнъж му се прииска тази жена да е изцяло негова, само той да има право да я докосва и да я обича. Преглътна, но гърлото му бе пресъхнало. Извърна очи от нея и се загледа в падащия сняг.
Изведнъж споменът за целувката до плевнята изплува пред очите му. Тялото му тръпнеше, опиянено от сладостта на устните й. Усещаше вкуса й, докосваше ръцете й. Тя бе толкова близо. Затвори очи, преживявайки отново щастието, което бе изпълнило душата му тогава. Не можеше да се откъсне от устните й — вкусът им бе толкова омаен. А очите — тъмни, изпълнени с нежност. Никога не бе копнял толкова дълго по една жена!
Сари слизаше надолу по стълбата. Държеше бутилка с тъмна течност. В очите й играеха палави пламъчета.
— Сливово вино — прошепна тя. — Onkle не би изпил и капка от него, но леля Бърджис много го обичаше и винаги си скриваше по една бутилка. Няма да го оставим да се съсипе, нали?
Отиде до шкафа и взе две чаши. Подаде ги на Конър и отвори бутилката с леко пукване. Стаята се изпълни с ухание на сливи. Конър приближи чашите и Сари внимателно ги напълни. После пристъпи към него и закачливо взе своята чаша. Топлите й пръсти докоснаха неговите и леки тръпки преминаха по тялото му. Приятното усещане го свари неподготвен. Сари забеляза напрежението, което се изписа на лицето му, и отиде в най-отдалечения ъгъл на стаята. Придърпа си един стол, седна и кимна към Конър:
— Няма ли да дойдеш и да седнеш тук?
— Нямам нищо против — отвърна той, отпи от чашата си и я последва.
Напитката беше много приятна — пареща и тръпчива. Конър погледна с учудване към чашата и каза:
— Леля Бърджис е харесвала силните напитки?
— Те бяха нейната слабост. След като се омъжих, идвах тук понякога, за да ги виждам. Леля ми винаги имаше една бутилка и ме чакаше с нетърпение. Onkle сигурна е разбирал, че си пийваме, поне е подозирал, но никога не спомена и дума за това.
Сари се облегна на стола. Очите й гледаха някъде в пространството. Отново беше погълната от спомените.
— Понякога се чувствахме истински щастливи. Хубави времена бяха — добави тихо тя и рязко се обърна към Конър. — Мечтал ли си някога за истинско семейство?
Той се замисли.
— Мисля, че да. Не си спомням точно.
Сари се наведе към него. Сложи лакти на коленете си и подпря брадичка.
— Лъжец!
Какво? — попита изненадан Конър, като че ли не вярваше на ушите си.
— Просто не ти вярвам! — отвърна тя предизвикателно.